Актьорът позира с наградата Оскар за поддържаща роля. Снимка: Ройтерс

На 24 февруари Хавиер Бардем стана първият испански актьор в историята на киното, спечелил Оскар. Статуетката за поддържаща роля му беше връчена за превъплъщението му в хладнокръвния сериен убиец Антон Чигур в драмата „Няма място за старите кучета”. Тя беше отличена в още 3 категории – за най-добър филм, за режисурата на братята Коен и за адаптиран сценарий.

Наградата си Бардем посвети на своята майка Пилар, която го придружаваше на церемонията. „Мамо, това е за теб – каза той от сцената. – За твоите родители Рафаел и Матилде и за испанските комици, които донесоха достойнство и гордост на нашата професия. Това е за Испания и за всички вас!”

Хавиер Бардем е роден на 1 март 1969 г. на Канарските острови в семейство на актьори. На 5-годишна възраст дебютира в телевизията с малка роля в сериала „El Pícaro”, а като тийнейджър обикаля Испания с театрална трупа. Първата му сериозна роля в киното е през 1992 в комедията „Шунка, шунка” с Пенелопе Крус и Стефания Сандрели.

Оттогава се е снимал в над 30 филма, сред които „Уста в уста”, „Втора кожа”, „Преди да падне нощта”, „Съучастникът” и „Морето в мен”. А само преди броени дни като част от програмата на „София филм фест” беше показана драмата „Призраците на Гоя” на Милош Форман, където Бардем си партнира с Натали Портман и Ранди Куейд.

Неотдавна актьорът приключи работа по „Любов по време на холера” с Бенджамин Брат и по новия филм на Уди Алън „Vicky Cristina Barcelona” със Скарлет Йохансон и Пенелопе Крус. В момента се готви за снимките на „Tetro” на Франсис Форд Копола и „Nine” на Роб Маршал.

Ето какво разказва Бардем пред киносайтовете collider.com и emanuellevy.com

- Поздравления за Оскара! Как се чувстваш?

Хавиер Бардем. Снимка: Ройтерс

- Много съм поласкан. Преди церемонията все едно бях във видеотека – вървях по червения килим, а около мен виждах толкова много популярни актьори. За мен е огромна чест, че спечелих.

- Английският ти е много добър. Дълго време ли го учи?

- Да. Никак не ми беше лесно да се отърва от испанския си акцент!

- Когато са ти предложили ролята в „Няма място за старите кучета”, братята Коен са ти показали снимка, за да добиеш представа как ще изглежда героят ти, а ти си реагирал доста остро. Защо?

- Е, как защо?! Заради прическата! (смее се) Попитах ги: „Какво, по дяволите, е това?” Но после си дадох сметка, че прическата на моя герой трябва да бъде точно такава, защото му помага да изглежда още по-страховит. Всички мислят, че това е перука, но в действителност си е моята коса. Както можете да се досетите, любовният ми живот доста пострада заради тази прическа! (смее се)

- Как протекоха снимките?

- Аз и прическата ми снимахме 2-3 пъти в седмицата. Появявах се на снимачната площадка, убивах хора, а после се прибирах в хотела и лягах да спя. Изобщо нямах представа какъв точно филм снимаме. Знаех само, че моят герой е машина за убиване и изобщо не му пука за чувствата на другите.

- Не ти ли беше трудно да работиш, след като си се чувствал по този начин?

- Беше ми адски трудно и то през цялото време. Но така е с всички филми, в които съм участвал.

- Значи ли това, че за теб е задължително да се чувстваш некомфортно по време на снимки?

- Да, точно така е. Давам си сметка, че трябва да е точно обратното, но не се получава. Иска ми се да мога да кажа: „По дяволите! Престани да разсъждаваш! Просто действай!” Но не мога да спра да мисля как точно да изиграя отделните сцени. Предполагам, че така е с всички актьори. Сигурно ще успея да се успокоя само ако отида в Тибет и прекарам няколко часа в молитви.

- А когато режисьорите ти казват: „Отлична работа”, не им ли вярваш?

В кадър от “Няма място за старите кучета”. Снимка: Ройтерс

- Не, не им вярвам. (смее се) Знам кога съм се справил добре, инстинктът ми го подсказва. Но това се случва много рядко. В повечето случай си казвам: „Човече, това беше много зле.” Само не мога да разбера защо когато си мисля, че съм играл най-лошо, получавам най-много похвали.

- Гледаш ли филмите, в които участваш?

- Само онези, които са снимани отдавна. Нямам проблем да гледам „Морето в мен”, но той е правен преди 4 години. Въпреки това, когато го гледах, през цялото време си мислех: „Боже, ето го носът ми и тези мои смешни, глупави очи. Погледни това огромно лице!” Странно ми е да наблюдавам себе си на екрана, а с „Морето в мен” беше още по-трудно, защото ме дават през цялото време и то много отблизо. Но нищо не може да ме накара да гледам „Няма място за старите кучета”. Прекалено рано е.

- Всички са във възторг от играта ти във филма. И това ли не може да те убеди, че си се справил отлично?

- Нищо не може да ме убеди. Казвам ви, че съм зле!

- А филмът харесва ли ти?

- Предполагам, че много ще ми хареса, когато го изгледам. Все пак не се появявам през цялото време. (смее се)

- Лесно ли се работи с братята Коен?

- Да снимам с тях е сбъдната мечта за мен и огромна чест. Те са страшно талантливи. В Испания публиката ги обожава и филмите им имат голям успех. Сигурен съм, че ако бях отишъл в някой испански бар преди да се снимам в „Няма място за старите кучета” и бях извикал: „Ще участвам във филм на братята Коен!”, всички щяха да се обърнат към мен и да ми кажат: „Мечтай си!”

- Има ли завист в актьорските среди?

- Аз си върша работата. Някои ме харесват, други – не. Никога не съм се преструвал на някой друг. Да, имам врагове, но кой няма? Най-голямата грешка, която може да направи една публична личност, е да се опитва да се хареса на всички. Това е невъзможно, особено когато постигнеш някакъв успех.

С колегата си от “Няма място за старите кучета” Джош Бролин. Снимка: Ройтерс

- Как си подбираш ролите?

- Трябва да се почувствам привлечен от героя.

- Емоционално ли?

- Всякак. Трябва да почувствам, че си струва да играя ролята. Ако тя не е добра, дори да си Брандо, няма да успееш да я направиш такава.

- Работил си с Педро Алмодовар. Какво мислиш за него?

- Педро е ураган от емоции, чувства и състояния. Той е гений. За мен е един от най-великите режисьори в историята.

- Звезда ли си в Испания?

- В Испания нямаме кинозвезди. Имаме популярни актьори, а това са различни неща. Кинозвездите са хора, които целият свят познава.

- А Пенелопе Крус не е ли кинозвезда според теб?

- Хората може и да я възприемат като такава, но тя със сигурност не мисли за себе си по този начин.

- Вярно ли е, че сте гаджета?

- Не коментирам тази тема.

- Би ли се преместил да живееш в Холивуд?

- Обичам Испания и не бих се преместил в Холивуд само и само да направя кариера. Иначе бих работил навсякъде – САЩ, Африка, Русия, Южна Америка… Стига да има добри филми.

- Кои американски актьори харесваш?

Бардем целува майка си Пилар при пристигането им на Оскарите. Снимка: Ройтерс

- Винаги съм казвал, че не вярвам в Бог. Вярвам в Ал Пачино.

- Защо?

- Защото е велик. И рискува постоянно. Не го познавам много добре, но ми се струва, че независимо колко успехи има, той непрекъснато се движи по ръба.

- А от по-младите актьори имаш ли любимци?

- Леонардо Дикаприо и Джони Деп. Двамата са фантастични актьори.

- Чувстваш ли се успял?

- Не знам. Със сигурност съм доста по-популярен по света, отколкото преди 5 години, но това не ми гарантира нищо. Продължавам да се боря за добри роли и да се опитвам да ги играя по най-добрия начин, по който мога.