O2 бар
27 Февруари 2008
Част съм от армията работохолици, които “влизат в деня си като пружина, изправена, обтекаема, несъкрушима” (като в онова хубаво стихотворение на Станка Пенчева “Утринен тоалет”). Живеем трескаво и задъхано, а за професионално активните мегаполисът Париж е като една мощна прахосмукачка, на която трудно се устоява, и всеки прави каквото може, за да пази здрави нерви и житейска философия.
А и съвременното депресивно общество създаде какви ли не механизми за освобождаване от ежедневния стрес с въздействие върху всичките ни сетива, по избор.
Като се започне с цигарата за радост или мъка (тук вече кафенетата са изумително празни след влязлата наскоро в сила пълна забрана за пушене), с екзотичното наргиле (и то вече е забранено), с изпитания стар диван на традиционния “пси” (психотерапевт), с неувяхващата фриволна собственоръчно навита “мери джейн” (онези наперени зелени листенца, чийто опияняващ аромат се усеща тънко сутрин по парижките улици точно когато бързаш за работа), с масажите по работните места по време на синдикалната 10-минутна почивка. Да не забравяме залите за фитнес, където редовно се натоварваме за разтоварване…
Последната екстравагантност отвори гостоприемно врати в Париж, на няколко крачки от Триумфалната арка, в началото на февруари: кислороден бар. Няма майтап.
За тези които не са внимавали в часовете по химия да напомня че формулата O2 е химичен елемент, символ на живота, основна съставка на молекулите, които изграждат всеки жив организъм. Без него не можем.
Целта на тази щуротия е със 10-минутно вдишване на 95% кислород, уморените и стресирани градски чеда да си възвърнат изгубените в дневните транспортни, професионални и лични битки, тонус и виталност.
Тутакси обявен от журналистите за «легално друсане», новият начин за поддържане на олимпийска форма създава и главоблъсканица за френските санитарни контролни органи, които са силно затруднени да излязат с категорично мнение за полезността от тази нова форма на наркомания. Именно защото, поне засега, няма кой да контролира концентрацията на кислорода, който във версията си 99,5% е вече с лечебен ефект и е подчинен на лекарско предписание.
Принципът е много прост и не изисква никакви особени инсталации, нито заема място: кислородът се подава от генератор в едни красиви стъклени колби, където бълбукат коктейли от етерични масла, разредени в различни по цвят води и тогава жертвата на стреса вдишва чрез портативна малка тръбичка в носа или чрез инхалаторна маска, каквото усещане за бягство от действителността фантазията ти поиска…
На базата на тези есенции кислородният бар предлага невероятни комерсиално подбрани имена, за да се потопиш в друг свят: “Пътни бележки” (чист въздух от Андите с аромат на зелен папай от Лаос), “Свежи води” (мокра като след дъжд трева с аромат на морски бриз), “Разходки из полето” (прясно нарязана трева с аромат на разходки в гората), “Чайовете на света” (гама от аромати от пушения китайски чай до зеления жасминов чай)… Наивно си мисля, че това е и призив към чиста планета, поради изключително замърсения въздух в големи мегаполиси като Париж.
Та явно съмнението лекарство ли е вдишваният 95% кислород днес, е поредната дилема на това объркано общество…
Но трябва да призная, че Париж малко изостава в модата на кислородните барове, изникнали за първи път в Торонто (1997), после завладели Западния бряг на САЩ, и които отдавна вече са на мода в Токио и Ню Йорк, да не говорим за митичния френски градец Сен-Тропе (от 2003-та).
Парижките стресирани юпита могат да благодарят за силните усещания на безпогрешния нюх на френският некоронован цар на рекламата Жак Сегела - същият който през 2007-а води президентската кампания на кандидатката на френската левица Сеголен Роаял, после гръмогласно и без сянка от смущение заяви, че гласува за безспорния десен фаворит Никола Саркози. А когато президентът се разведе набързо миналата есен, още по-набързо Сегела организира вечеря за ергенина Саркози и отново безпогрешно покани на нея сегашната първа дама на Франция.
Именно предприемчивият Жак Сегела откри въпросния първи кислороден бар в Париж в института за красота и спа център на жена си “Синьо като синьо”. Само 10 Евро за 10 минутен кислороден допинг.
Не го пробвах. Оставам си старомодна. Предпочитам да си изкарвам стреса тичайки по брега на канала, където живея, слушайки до оглушаване моята си музика, или просто да прекарам една приятна вечер на раздумка и чаша хубаво вино с приятели.
Толкоз,
ваша
Ир
 |
|
Абе тия французи са големи гъзари няма що
Веднага щях да го пробвам!В Япония го правят от години,но не в барове.Това поне е полезна екстравагантност.
Тъпо,тъпо....
Айде бе, до къде я докарахме в тоя шантав днешен свят-да дишаме кислород за настроение
До:Г-н Александър Лукашенко Президент на Република Беларус, Минск, 38 Карл Маркс, 220016 Беларус КОПИЕ ДО:Висшия икономически съд в Минск, Беларус: Генералния секретар на ООН Председателя на Съвета на ООН за правата на човека: Председателя на Европейската комисия: Председателя на Европейския парламент: Председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Страсбург: Председателя на Главния изпълнителен комитет на Минск: Международната неправителствена организация “Адвокати без граница”: Посолството на Беларус в София, България. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА БЕЛАРУС Уважаеми г-н Лукашенко, На 13 март 2008г. заместник-управителят на областната администрация на Централния район на Минск, Дмитри Новитски, е изпратил на пастор г-н Вячеслав Гончаренко от Минск писмо с искане той и негово семейство да напуснат къщата си и да я разрушат до 18 март 2008г. Решителността на властите в Беларус да тормозят пастора и неговото семейство,както и други семейства, са тясно свързани с казуса на църква”Нов Живот”. Като свободомислещи хора, обичащи свободата, ние не можем да замълчим при такова грубо нарушение на човешките права и човешкото достойнство. Никога, нито едно правителство не трябва да има правото да заповядва на хора да напуснат и разрушат домовете си за четири дни! Ние изискваме правителството да преразгледа незабавно своите действия срещу Вячеслав Гончаренко и неговото семейство, както и своите репресивни действия срещу църква ...още
“Нов Живот” и нейни членове. Това не е единственият случай на нарушение на човешките права в Беларус и дори може не е най-тежкият. Ние обаче избрахме това драстично нарушение, за да отбележим началото на систематична и посветена кампания,водена от българска страна,за защита на свободата, демокрацията и човешките права в Беларус. Ние ще информираме обществеността за действията, предприети от правителството на Беларус срещу собствените й граждани. В допълнение,ние предложим задълбочен анализ на взаимоотношенията между България и Беларус, както и възможни препоръки към Българското правителство, в случай че открием, че България е била или е понастоящем, активно или пасивно, съюзник на авторитарния режим на Александър Лукашенко. Нашият морален и хуманен дълг е да издигнем гласовете си срещу практиките на което и да е злоупотребяващо, тоталитарно правителство, особено, когато подобни неща се случват в Европа през 21 век. С уважение, Българският комитет за Защита на Свободата, Демокрацията и Човешките права в Беларус; Съюз на писателите в България; Фондация”Демократична Беларус”-България; Сдружение “Гражданско обединение България”;Георги Бакалов, Диана Даскалова, Стоил Стоилов, Михаил Вашкевич, Борис Ташков, Йоло Денев, Валери Рибаров, Никола Стоилов, Руси Стойков, проф.Иван Денев, Иван Ников и др. Ул.Веслец 26, София 1202, България, тел.(+359)895 44 67 22; 9274072; email:freebelarusnow@gmail.com, www.ksdnb.data.bg
Да се надяваме, че това оригинално хрумване не е предсказание за бъдещето :-( Няма да се учудя, ако след години това стане основен и печеливш бизнес.
Не зная дали е предсказание,но е бъдеще.Ще видиш,че ще се освежаваме с кислород по разни начини.В болниците и сега се прилага при някои диагнози.
Бъдеще с тръбка кислород или не,обществата ни са болни, както и ние самите