Из справка-анализ за българските вестници на английски език, изготвена за чужда компания, на която попадна e-vestnik. Направени са съкращения, за да не се разбере източникът. Превод: e-vestnik.

…Националните всекидневници са в криза. На основните “Труд”, “24 часа” тиражите им от 2000 г. насам са спаднали с над 200% - по-голям от обичайния спад за Западна Европа в същия период. Всекидневниците продължават да са влиятелни. Причината е, че ги цитират телевизиите и радиата, също и Интернет издания. Вестниците, за разлика от телевизиите, отделят място за статии по проблеми…., докато телевизиите обхващат проблемите предимно информативно и накратко. Телевизиите канят експерти и бизнесмени в коментарни предавания на живо, но това става само в случаи на по-важни обществени проблеми и напрежения.
…….

Национални всекидневници (които се разпространяват в цялата страна)

“Труд” – най-тиражният всекидневник - между 70 000 и 100 000 тираж, с най-голямо влияние. Смес между жълт вестник и сериозен вестник. Чете се от аудитория на средна и над средна възраст. Публикува снимки на разголени жени, но има консервативен език и консервативни позиции по много въпроси. Привидно демонстрира политическа независимост, но участва в политически кампании според моментните предпочитания на главния си редактор Тошо Тошев. Той е смятан за приближен на Васил Божков - най-богатият български бизнесмен, хазартен бос със спорен авторитет. Характерни за “Труд” са пропагандни публикации, насочени срещу един или друг политик. Лобира за бизнесинтереси. Според социологическите проучвания се ползва с най-висок процент на доверие сред аудиторията. Издава се от немската вестникарска група Вестдойче алгемайне цайтунг, която не се меси в редакционната политика. В Интернет изданието trud.bg текстовете са представени накратко, а пълните текстове са само с платен абонамент. Въпреки това има над 5000 уникални посещения на ден.

“24 часа” – Вторият по тираж вестник, между 60 000 и 70 000 дневно. За разлика от “Труд” аудиторията му е на средна възраст и по-млада. Също лавира политически. Има авторитет на вестник, в който излизат много скрити Пи Ар публикации в полза на широк кръг политици и бизнесмени. Главната редакторка Венелина Гочева има авторитет на конюнктурна, демонстрира връзки с политици и бизнесмени.“24 часа” се издава от немската вестникарска група Весттойче алгемайне цайтунг, която не се меси в редакционната политика. В Интернет изданието 24chasa.bg заглавията са представени накратко, а пълните текстове са само с платен абонамент. Въпреки това има около 5000 уникални посещения на ден.

“Дневник” – неголям тираж – около 10 000 дневно. Част от тиража се разпространява безплатно по хотели и заведения. Смята се за най-сериозния вестник в България, умерен, неагресивен, но сравнително скучен, включващ и подробна второстепенна информация. Пише подробно за бизнес и икономика. Четен е предимно в бизнессредите. Влиянието му е по-слабо от горните два вестника. Смята се за най-достоверният източник на информация сред чужденците и чуждите мисии в България. Издава се от български бизнесмени, в съдружие с немската издателска група – част е от издателска група Handelsblatt. (б. р. – българските издатели изкупиха обратно от “Ханделсбрат” акциите си). Единственият, който е пускал критични публикации срещу руските интереси в България, ……… Вторият най-четен български вестник в Интернет, въпреки че част от текстовете са с платен абонамент. Между 16 000 и 18 000 уникални посещения на ден. Има страница с новините накратко на английски.
dnevnik.bg

“Телеграф” - тираж около 60 000 броя, в събота 90 000-100 000 (б. р. – тиражът вече е по-висок). Надминава напоследък в.“24 часа” и го измества като втори по тираж вестник, но не и по значение. Високият му тираж се дължи основно на по-ниската му цена - около 2 пъти по-евтин е от горните. Наподобява жълт вестник от типа на английския “Сън”, но се опитва да представя и новини от институциите, по начин, подобен на сериозен вестник. Не особено качествен, със сравнително бедно съдържание. Незначително влияние, въпреки високия тираж. Няма Интернет издание. Дълги години е собственост на българския бизнесмен и журналист Петьо Блъсков и съдружници. През лятото на 2007 г. е продаден на неизвестна нова фирма – Нова българска медийна група, представлявана от хора, които се смятат за приближени на т. нар. турска партия в България ДПС, която е част от управляващата коалиция. Главен редактор е синът на първия собственик - Петьо Блъсков – младши. Блъсков и съдружници запазват дял от собствеността. Вестниците на Блъсков имат авторитет на конюнктурни и тенденциозни, но са със слабо влияние. (б. р. – Блъсков и съдружници вече излязоха от издателските фирми на вестниците).

“Стандарт” – четвърти по тираж вестник, около 35 000 тираж през седмицата, 70 000 - 100 000 в петък и събота. Собственост на руския бизнесмен Майкъл Чорни (официално на неговия пълномощник в България - адвокатът Тодор Батков). Активно лобира за руския бизнес ……. и за бизнесмени и политици, според интересите на издателите. Свързан с най-големия мобилен оператор МТел, който е бивша собственост на скандалния руски бизнесмен Майкъл Чорни (след като Телеком Аустрия купи от него МТел, значителна сума се изплаща на продавача отсрочено). “Стандарт” години наред агресивно лобира за интересите на МТел, нападайки конкуренцията. Оценява се като конюнктурен, известен с множество очернящи публикации, насочени срещу политици и бизнесмени. В последните 3 години води политика активно подкрепяща Българската социалистическа партия, основна партия в управляващата коалиция. С най-голям обем като страници и приложения - в това отношение изпреварва дори “Труд” и “24 часа”. Има безплатно Интернет издание - най-четеният български вестник в Интернет, с около 30 000 уникални посещения на ден. Има страница на английски.
standartnews.com

“Новинар” – около 12 000 тираж (в събота и понеделник 14-18 хил.). Собственост на политика Любен Дилов-син, бивш лидер на партия “Гергьовден”, депутат от опозиционната коалиция ОДС, и на Антоан Николов, забогатял след политическата си кариера като председател на общинския съвет в София през 90-те години. Лобира за бизнесинтереси……….. По-малък обем страници – 24, срещу 36 на останалите вестници (в събота – 36 стр.) Безплатно Интернет издание, но не е от най-четените, около 12-14 хил. уникални посещения на ден. Няма страница на английски.
novinar.bg, novinar.net

“Сега” – около 9 000 тираж. Издава се от фирма, собственост на дружеството “Овергаз”, което се занимава с газификация в България и е 50% собственост на руската “Газпром”. Има голям кръг интелектуалци и писатели като автори. Въпреки малкия тираж има влияние в по-образовани среди. Третият по аудитория вестник в Интернет, с безплатен достъп, между 14 000 и 16 000 уникални посещения на ден. Няма страница на английски. “Сега”, “Дневник” и “Стандарт” се четат от повече читатели в Интернет, отколкото на хартия.
segabg.com

“Експрес” – около 15 000 тираж, нов таблоид, излиза от пролетта на т. г., подобен на споменатия по-горе “Телеграф”. Издател Любомир Павлов, дясна ръка на бившия столичен кмет Стефан Софиянски. Павлов притежава и кабелната “Телевизия 7”, обвиняван е, че е забогатял от работата си като общински служител – шеф на надзорния съвет на банката на Столичната община, в която става акционер и продава дяловете си. “Експрес” се опитва да наподобява класически таблоид от английски тип, но пише за всякакви проблеми и пуска и институционална информация. Слабо влияние. Няма интернет издание, с името expres.bg съществува слабо посещаван коментарно-новинарски сайт на същия издател.

“Монитор” – около 10 000 тираж (14 хил. в събота), слабо влияние. В една издателска група с в. “Телеграф”. От основаването си до лятото на т. г. е собственост на българския издател Петьо Блъсков и съдружниците му, сега е продаден на Нова българска медийна група, представлявана от хора, които се смятат за приближени на т. нар. турска партия в България ДПС, която е част от управляващата коалиция. Конюнктурен. Лобира за бизнес и политически интереси според момента и интереса на издателя, но няма авторитет. Интернет изданието е с безплатен достъп, няма страница на английски. Около 8-10 хил. уникални посещения на ден.
monitor.bg

“Пари” – всекидневник за бизнес и финанси, малък тираж, под 10 000, слабо влияние, по-слабо от “Дневник”, но се чете в бизнес средите. Разпространява безплатно приложения с обяви за работа и др. Умерен, неагресивен. Част от шведската издателска група Bonnier. Има безплатно Интернет издание pari.bg, слабо посещавано. Интернет изданието има страница с резюмета на английски език – english - http://pari.bg/en/default.aspx

“Дума” – издание на БСП, която е основна партия в управляващата коалиция. Наследник е на бившия официоз на комунистическа България. Фактически издател е българският бизнесмен Петър Манджуков, бивш оръжеен търговец, който притежава и телевизия ББТ. Тираж 8000-9000, слабо влияние. Безплатно Интернет издание, но слабо посещавано.
duma.bg

“Класа” – нов бизнес всекидневник, алтернативен на в. “Дневник”. Излиза от септември т. г. Има договор с “Файненшъл таймс” да публикува преводи на статии. Слабо влияние, незначителен тираж около 5000. Собственост на Красимир Гергов, най-влиятелният рекламен бос в България, собственик е на няколко рекламни агенции и на 2 кабелни телевизии. Някои от агенциите му са филиали на международни рекламни агенции. Консултант на най-голямата телевизия в България бТВ, част от групата на Мърдок. Твърди се, че Гергов е дори неофициален съсобственик в бТВ. “Класа” има интернет издание, още слабо посещавано. (б. р. – с последните промени в “Класа” се предполага, че Красимир Гергов се е оттеглил от проекта).

Има още 3 всекидневника – “Нощен труд” - вечерен жълт вестник на Вестникарска група България (фирма на Вестдойче Алгемайне Цайтунг). Другият всекидневник е “Атака” (на популистката националистическа партия). И двата са със слабо значение, четат се от по-маргинални групи и нямат Интернет издания. Третият вестник е “Земя”, бивш селскостопански вестник от времето на комунизма, днес с нисък тираж и слабо влияние.

Характерно за българските вестници е, че приходите от реклама и продажби не могат да покрият разходите. Изключение правят “Труд”, “24 часа”, “Дневник”, които събират над 2/3 от рекламата във вестниците.
При останалите вестници рекламата и продажбите не са единствен източник за финансиране. Те са или изцяло собственост на бизнес кръгове, свързани с политически партии, или попадат лесно под влияние на политиката и бизнеса.
………….