Дойде време на покой, на светлина, на благодарност… на излишно изобилие. Хората като че ли са забравили истинската стойност на пълния с послания последен месец на годината.
Католиците започват от 1 декември с Коледния календар. После, на 6 декември, част от Европа чества Свети Никола, покровител на Сладкарите, за когото една легенда казва, че от саркофага му се носело вкусно ухание. Смятан за най-значимия от светците-покровители, легендите го представят с натовареното със сладкиши и играчки магаре, които раздавал на послушните деца. А редом с него клепал Дядо Шамар (Le Père Fouetard) който пляскал непослушните деца и вместо сладкиши им раздавал парченца дървени въглища.

Снимка: авторката

Като казах сладкиши, да ви разкажа за една френска традиция, така наречения “Отдих на Сладкарите” (La Trêve des Confiseurs, понятие трудно преводимо буквално) - периодът между Коледа и Нова година.

Сладкарски изделия по витрините. Снимка: авторката

В средните векове католическата църква повелява забрана на воюването между отделните феодали в този период, за да ограничи опустошителните за населението сблъсъци, и по същия смисъл, още в 1245 година френският крал Сен-Луи (Saint Louis) въвежда във Франция “Време на отдих дадено от Бога” (Trêve de Dieu).

Вековете потвърждават смисъла на това време, дадено ни, като че ли да спрем и се огледаме наоколо. Френските депутати и Сенат практикуват това зимно спиране на политическата дейност от 1875 година. Традиционно френският професионален шампионат по футбол прекъсва състезания преди Коледа и предвижда официални мачове и международни състезания след края на януари.
Парадоксално, сладкарите са май тези, които не подгъват крак по Коледа. Някога майсторлъкът им е трябвал, за да запазят сезонните плодове във вряща захар, после да правят шоколад и шоколадови изделия. Днес истинските сладкари са на изчезване, буквално със свещ да ги търсиш, да живее индустриалното производство, заместителите, количеството и ерзацът. Но това далеч не намалява изконното ни желание за вкусови удоволствия.

“Къщата на шоколада” Снимка: авторката

Католиците сядат на коледната трапеза след църковната служба на Бъдни Вечер. Менюто е истинско изпитание дори за убеден чревоугодник като мен: шампанско с хапки за аперитив, стриди или други морски дарове, гъши пастет, после пуйка с кестени или портокали, после сирена и накрая традиционното маслено, тежко като оловен камък шоколадово пънче. В Южна Франция пък десертите са задължително 13 на брой. При смяната на всяка гозба задължително се сменя и виното и след всичко това се предлага малка чашка силен алкохол за храносмилане (digestif). Тази всъщност “будна вечер” е безкрайна…

Снимка: авторката

Вкъщи смесваме традициите. Коледата трапеза не остава без онази питка с пара и свещичка, без зелеви сърмички и без ошаф (с чесън и скълцани орехи, както го правят майка ми и баба ми). Френски специалитети добавяме според настроението.
Харесвам и една друга коледна традиция във Франция, макар че тя идва чак от древния Рим : Les Etrennes, тоест, да дадеш пари за благодарност, за добре свършена работа ( на портиера, на пощаджията, на хлебаря и т.н.). Като в България : “Дадох му 5 лева да се почерпи.” Е, в днешно време не е задължително да даваш на всеки и за всичко пари. Достатъчно е “да правиш по едно добро на ден, което озарява с усмивка лицето на човека”, както проповядвал пророкът Мохамед. И далеч от суетната показност на имане, на още и още, на по-…

Гледки от Париж в дните между Коледа и Нова година - наричани от французите “Отдихът на сладкарите”. Снимка: авторката

Православната религия ни подканва към пост и ограничения, към вглъбявяне и щедрост, да седнем семейно на Бъдни Вечерм, да споделим с радост с близките си седемте постни ястия. И да се погледнем дълбоко и топло в очите през пламъка на онази тънка жълта свещичка, купена от черквата и забодена за здраве и доброта в средата на питката с парата. Колко е просто…

Хайде, където и да сме, да спрем за миг суетата и да се погледнем дълбоко и топло в очите през пламъка на онази тънка жълта свещичка, купена от черквата и забодена за здраве и доброта в средата на питката с парата. Колко е просто…