Снимка: Булфото

Генчо Генчев е сценарист на едни от най-известните български реклами. Някои от тях интерпретират сюжети от стари български филми. Има над 15 рекламни клипа, сред които: “ О, Пепи” – на кренвирши “Леки”, рекламата на мастиките “Пещера” и “Карнобатска”, салам “Вежен”, “Македонска наденица”, водка “Бяла мечка” и други (виж линковете по-долу).
В момента Генчев е част от екипа на продуцентската къща “СИА Адвъртайзинг”.

- Когато ви попитат какво работите, какво отговаряте?

- Виж, аз определено движа с такива среди, в които не се налага да ме питат. Или идва при мен клиент, който знае за какво идва. Другите хора, с които общувам са ми просто приятели, колеги или познати. Казвам, че съм сценарист. Аз съм сценарист, правя изкуство. Не съм рекламист или криейтив, или копирайтър. Много мразя тези терминологии.
Тук има един парадокс – онова поколение, което в момента управлява (дори министрите, ако щеш) се кланя цял живот на Москва и използваше руски терминологии и думи. Сега в един момент същото това поколение за колко кратко време започна да използва американски и английски терминологии. Това означава, че не са хора, които отстояват истински идеите си. Това е продажността, гадната черта на българина. Затова той никога няма успех. Индивидуално той може да се оправи добре, но когато трябва да се обедини, винаги има проблем и всеки гледа да те унищожи. И е пълно с доносници. В България всички имат нужда от “душевна автомивка”.
Аз съм сценарист. Защото е елементарно само да налееш един сок и да кажеш: “Елате да си го купите.” Трябва малко да мислиш и да уважаваш зрителя. Това е важно и понеже в момента все още нямам възможността да си направя филм, това са ми кратки филми, които в момента правя. И се надявам, живот и здраве, един ден да успея. Един ден ще го реализирам. Винаги си сравнявам нещата като картина, защото тя може да ти покаже винаги настроението на един художник, много ясно. Можеш да я гледаш с часове и да четеш между редовете. Така работя аз със сценариите си. Така се получава истинско. Един път да го подкрепиш с картина, с диалог и всички елементи се оказват от голямо значение. Затова за мен рекламата си е изкуство.

- В България има ли разбиране за рекламата?

- Е, няма. В България рекламата се приема от комерсиална гледна точка. Един вид - само работа, с която трябва да продадеш продукт.

- Това не е ли основната цел на рекламата - да продава продукти?

- Да, това може да е основната цел в отрицателен аспект. Когато си свършиш работата хубаво, както например с “Мона Лиза”. Хем работата е хубаво свършена, хем и ще продава. Когато правиш нещо само комерсиално, то е от ден до пладне. Когато правиш една реклама дълго време и си я работил с кеф, тя трае във времето. Когато я направиш просто за 2 часа, тя трае 2 часа, има толкова дълъг ефект. Това е в момента в България. И не само при нас. И на западния пазар е същото, защото всички следват едни и същи патрони. Не можеш примерно да следваш само едни имена, които са известни като бащи в рекламата. Хората ги следват, както преди 100 години Маркс и Енгелс.

Снимка: Булфото

Не става така. Примерно Американската мечта е една, а българската съвсем друга. Тъпо е това. Дори това, което се учи в курсовете по реклама, няма смисъл. Пак се следват американски модели. Те не са реални. А и Америка е най-измислената страна за мен. Изкуствено създадена чрез терор, чрез амбициозни хора и всички онези, които са бягали от закона. Това са изкуствено създадени хора, а ние тук ги взимаме за кумири. Единственото естествено на американците е екшънът, ама то им е в кръвта. Имаха хубаво кино 50-те, 60-те години. Неща, които са били истински, натурални, но всичко вече е убито. Америка никога не е имала война в собствената си страна, но пък е имала гражданска война във всяко едно отношение. Представи си - хората, които се връщат от Виетнам, са били посрещнати от други, които са били против това. И това е много тъпо. Някои са осакатявани, заради идея на гадно правителство, а други, не го приемат това. Това е продажбата на хората и на живата плът. Или както се казва - човешкия ресурс. И ние сега се правим на много отворени и на американци. Ти го продаваш за една идея и в следващия момент го изтриваш с гумичка. Не става така. Животът в света трябва да се уважава. Тези неща трябва да се хващат и да се показват чрез изкуството. Това е разликата между изкуството и всичко, което може да се прочете в учебник. Изкуството не може да се прочете в учебник. Можеш да видиш за него, да разбереш, но не можеш да го правиш по учебник.

- Кой измисли идеята за използване на стари български филми в рекламите?

- Аз, аз го започнах. То не може да кажеш, че си го измислил. Просто българският филм през 70-те, 80-те години се вижда, че е бил нещо много хубаво. Авторите през онова време са писали изцяло под диктовката на партията. Те е трябвало така да воалират нещата, че този филм хем да се хареса на партията, хем да достигне до хората. Точно това е истинското изкуство и точно там се показва истинският творец. Комерсиалният творец отива, прави паметник на трудещи се хора, взима хонорара. Сега този паметник е съборен. Когато направиш нещо, за което не си бил съгласен, но трябва да съществуваш, точно това просто си е останало. И затова българските филми са истински. Затова сега нямаме добро кино. Защото човек, който само комерсиално гледа, той няма какво да каже. Когато е имало нещо, което да притиска хората, имало е общ враг, за да можеш да съществуваш, те е карал да бъдеш разумен. Чрез този разум е било възможно да успееш и да бъдеш различен сред хората, да изпъкнеш и да оцелееш. Не като сега всичко е изказано и няма смисъл да го казваш по друг начин. Нямаш формула.

[swf] data=”http://www.youtube.com/v/ah6NB1AtW0I&rel=1″, width=”425″, height=”350″ [/swf]
- Бяхте ли разбран чрез тези реклами?

- Мисля, че съм разбран. Хората идват и ме търсят да работят с мен. Разбрали са ме. “Хубавото си е хубаво!” Трябва да се цитирам от един от предпоследните си клипове за салама “Вежен”. Като си свършиш работата както трябва, винаги има ефект. Клиповете ми “Ооо, Пепи” и “Македонска наденица” са печелили награди на Българската асоциация по маркетинг. Освен че са били успешни реклами, са били и най-запомнени. Това показва, че направено по български има много по-голяма сила, отколкото да се правиш на американец. Тъпо е да се правиш на по-турчин от ходжата. Хубави или лоши, нека си бъдем българи. Ако сме тъпи - тъпи сме. Ако сме умни – умни сме. Не е хубаво да се правиш на някой друг. Навремето е трябвало някой да те завладее, за да си наложи езика, а сега всички говорят английски. И това е ограничаване, защото колкото и добре да знаеш един език, не можеш да го използваш в цялото му богатство – фонетика, термини – ако не ти е роден. Това не е хубаво. Ти си продаваш абсолютно всичко така. Българският език е един от най-хубавите езици. Днес се продаваме на американците, утре , ако дойдат турците - на тях.

- “О, Пепи” част от сценария ли беше или актьорите са направили добра интерпретация по време на снимките?

- Да, в сценария. При мен няма интерпретации. Всичко изпипвам в сценария. Отивам, обсъждам го с режисьора. Естествено, давам шанс на актьора да го каже както той го чувства, но без промяна в текста. Това е професионализмът. Има случаи, в които разни реклами са станали така по стечение на обстоятелствата. И тези, които ги правят, си мислят, че са свършили работа, а това се дължи на актьорите. Това не е професионално. Професионализъм означава, че трябва да си сигурен в това, което си написал. Само така се прави изкуство.

- Когато пишете сценария, свързвате ли го с определен актьор или пишете сценария и после търсите актьора?

- По принцип имам представа и това е хубавото. Но понякога си мислил за определен актьор, а се оказва че този актьор не иска да се снима или иска много пари. Тогава преправям сценария. Винаги го правя така, че да му отива на думите, на движенията и на това, което излъчва. Това е професионализмът. Не можеш да напишеш един текст и да го изиграят 10 различни актьора. Глупаво е. По цял свят затова има кастинг, а не като тук - виждаш някой, който е красив, и го набутваш. Чрез кастинга се намира образът, които е подходящ за сценария. Винаги всичко трябва да е добре написано и, ако не можеш, по-добре кажи - не мога, и се откажи.

- В рекламите за мастика “Пещера” и “Карнобатска” кое свързва мастиката и попфолк певицата? Те ли бяха вашите персонажи?

- Не. Аз не съм им оставил те да ми водят действието. В ”Карнобатска” Павел Попандов води основния монолог. Има само подаване на една реплика “Мигача” и до там е Преслава. Всичко друго го върши Павел Попандов.
В мастика “Пещерска” е по същия начин. Наката от “Аламинут” и водещият на “Рекламна пауза” Станимир Гъмов са водещи лица в рекламата.
Клиентът иска да имаш персонажи от попфолка. Сметнал е, че това ще привлече хората, които пият мастика. Той има право на това. Аз не му отказвам. Правя симбиозата, но основно никога не оставям текста на тези певици. Сега - дали ги уважавам или не - всеки си има право на това.

Другият клип на водка “Бяла мечка” е с Камелия. Тези хора са много дисциплинирани – каквото им зададеш, те го правят. Но го правят по техен начин. Те не са актьори. Клиентът ги иска, защото смята, че като ги видят ще се хареса рекламата. Те са само част от рекламата. Аз обаче си правя посланието чрез актьора. Елементарно е само да покажеш цици. И така да продаваш.

- Сексът ли продава ?

- Не, колкото и хората да смятат, че сексът движи света, не е така. Ако се върна назад - къде е сексът в “Мона Лиза”? Има една женственост и загадъчна усмивка, която терзае хората. Ако бяха цици, досега всичко да е разбрано. Това е. Сексът е най-евтината и елементарна форма на послание. Когато разчиташ само на секс, си обречен. Може да имаш хубави сцени, интимни моменти, с които показваш близост. Всеки втори календар е с гола мадама. Това е глупаво. Високо бюджетно и ниско морално е!
В случаите, когато се рекламира алкохол обаче, няма как да не повлече и сексът. Защото следващият порок след алкохола е сексът. В тези случай се използва. Тъпо е, когато рекламираш зимни гуми, да показваш цици.

Генчо Генчев разговаря с една от участничките в “Биг Брадър 3″ - Светлана, в столичния клуб “Порно”. Снимка: Булфото

- Има ли пренасищане с български филми в рекламите?

- Не, няма пренасищане. Когато нещо се използва както трябва, никога не може да се пренаситиш с него. Ако ти е харесал един сладолед - дай да не го ядеш повече, за да не се пренаситиш на вкуса? Напротив. Хубавото си е хубаво. Когато си свършваш работата, нещата са хубави. Примерно - “Оркестър без име” е вкаран, защото използвам Павел Попандов. Щеше да е тъпо, ако не го направя с него. Аз поисках от клиента той именно да участва в тази реклама. Иначе няма да стане. Клиентът говори с него и така. Използваме попфолк персонажи, защото те биха заинтригували тези, които пият мастика. На тези, които пият мастика не мога да им пусна “Лебедово езеро”.

- Ако Катето Евро беше на мястото на Преслава, щеше ли рекламата да има същия успех?

- Естествено, че ако беше Катето Евро, щеше да е по-хубаво. Но така пък обиждам Преслава. (Не е хубаво това да го казваш.) Моето послание в тази реклама беше, че тогава Катето Евро в този си образ си беше като една фолкпевица – комерсиална. Такъв й беше образът. И в момента голяма част от фолкпевиците са такива. Във филма тя си беше абсолютно същият типаж. Рекламата си има успех, послание и се запомня. И пак казвам - не искам да обидя хората от фолка , защото тези, с които работехме, си изпълняваха добре нещата. Проблемът е там, че те не са актьори и не могат така да го изиграят. Те са музикални артисти. За посланието трябваше да е фолкпевица. Така е много по-лесно да си развиеш идеята за 30 секунди.

- Смятате ли се признат в България? Едни от най-запомнящите се реклами са ваши.

- Това, което в България се получава - сигурно никой не е доволен. Всички виждаме, че във всяка една сфера гражданите са ощетени. Никой не е заплатен както трябва. То си има таблици и статистики за това. В България никой не получава това, което трябва. Е, може да има частни случаи. Неприятна работа няма, има добри и лоши условия за работа. Ако на човек му създадеш добри условия за работа, тя е приятна.
Мога да бъда доволен, когато хората идват и се интересуват от мен като творец. “Мона Лиза” мога да я продам за много, а малка репродукция за малко. Всеки път е различно, спрямо това, което си свършил. Когато клиентът започне да разбира, че това е изкуство и всяко е на различна цена, тогава мога да кажа, че ти е оценен трудът. Но в момента не са дорасли и аз затова не го искам от тях. Казваш някаква цена и има клиенти, които с удоволствие я дават. Но има и такива, които не могат да повярват, че трябва да я платят. Най-доволен съм от това, че идват хора, които казват: “Искаме с теб да работим.” Това е най-важното. И когато след една седмица се обади и каже: “Браво, благодаря ти!” - това е нещо много готино. Да накараш клиента да дойде и да ти благодари. Той е признал работата, която си свършил. За твореца това е най-ценно.

- Рекламите по българските филми носталгия или отричане на комунистическото минало са?

- Носталгия към откраднатите хубави моменти.

- Кои са най-претенциозните клиенти?

- Не мога да кажа. В интерес на истината аз не обичам да работя с такива, защото ти се бъркат. И те не осъзнават как си съсипват сценария.

- Коя е най-рекламираната група стоки?

- О, има си статистика. За мен това са тези, които имат най-голям бюджет за реклама. Това са мобилните оператори, банките и праховете за пране. Всички го знаят. Затова е казано: “Пари при пари отиват.” Тези с парите и глупости да правят - печелят. Само те остават накрая. За да има една добра реклама, трябват минимум 500 000 лева - за да се изготви и да има медийно излъчване. Малко са хората, които си го позволяват. И затова само те остават.

Виж няколко от рекламите на Генчев:

Оооо, Пепи

Мигач, Преслава и Павел Поппандов - мастика

Камелия и водка “Бяла мечка”

Македонска наденица

Сезонът на дините