Някогашен магазин в село Сив кладенец. Всички къщи тук са кирпичени, но обитателите им са напуснали селото още през 60-те години. В момента в селото живеят само няколко души, които обаче сякаш са се скрили вдън земя. Снимки: Нели Томова
Най-източната част на Родопите е територия, все още незасегната от туризъм и предприемачески интереси. Там все още могат да се видят красиви пейзажи и автентични селца, в които времето сякаш е спряло. Селата в община Ивайловград, в непосредствена близост до границата с Гърция, са малки и отдалечени едно от друго. До някои от тях водят само черни пътища и зимно време остават напълно откъснати от света. Част от тях приличат на истински архитектурни резервати - къщите са строени от камък или кирпич, запазили са някогашната си фасада. Улиците са празни, много от сградите отдавна са необитаеми, но все още носят белези на миналото, стари социалистически табели с лозунги от други времена. Някои села вече са почти необитаеми, хората са си тръгнали оттук преди почти половин век, оставяйки след себе си запустели кирпичени къщи, призрачни вещи и сюрреалистични пейзажи. В други все още има живот и запазени исторически обекти, с които местните се надяват да привлекат туристи.
Село Ламбух се намира на няколко километра от гръцката граница. В него живеят не повече от 50-ина души. Снимки: Нели Томова
Село Ламбух се намира на няколко километра от гръцката граница. В него живеят не повече от 50-ина души. Снимки: Нели Томова
Момиченце върви по пътя в село Ламбух. 
Много от къщите в Ламбух изглеждат пред разруха, въпреки че част от тях все още са обитаеми. 
Коза на паша в село Ламбух. 
Изоставен граничен пункт близо до границата с Гърция. Надписът вляво гласи “На държавната граница - държавен ред!” От другата страна на постройката някой е написал със спрей на английски “Мексиканска граница - 2 км”.
Някогашен магазин в село Сив кладенец. Всички къщи тук са кирпичени, но обитателите им са напуснали селото още през 60-те години. В момента в селото живеят само няколко души, които обаче сякаш са се скрили вдън земя. Снимки: Нели Томова
Стара изоставена църква в Сив кладенец. Снимки: Нели Томова
Стая с таван с орнаменти в една от изоставените къщи в Сив кладенец. 
Части от легло, което вероятно е било използвано за последно преди около половин век. 
Просторно помещение на втория етаж в една от къщите в Сив кладенец. Хората от района разказват, че в такива стаи някога са се отглеждали копринени буби, а бубарството е било основен поминък в селата около Ивайловград. Снимки: Нели Томова
Вътрешността на друга стара къща в селото. 
Прозорец без стъкла на една от кирпичените сгради в селото. 
Полуразрушена сграда в Сив кладенец, която вероятно е била селското училище. 
Къщи в Сив кладенец. Снимки: Нели Томова
От тази кирпичена къща е останала само фасадата. 
Вътрешната част на друга изоставена къща. 
Фасада със счупен прозорец в селото. 
Все още функциониращ кладенец в Сив кладенец. 
Една от обитаемите къщи в селото, чиито стопани сякаш са изчезнали. Снимки: Нели Томова
Още една кирпичена фасада - на път да се срути напълно. 
Табела от времето на соца в село Мандрица, на двайсетина километра от Ивайловград. Снимки: Нели Томова
Табела с популярен соцлозунг върху разрушаваща се сграда в Мандрица. Снимки: Нели Томова
В село Мандрица днес живеят малко повече от сто души. 
Прозорец от къщата на Атанас Пейкидис в Мандрица, строена през 1898 г. Първият етаж на къщата някога е бил лечебница. 
Магаре в началото на село Долно Луково. Снимки: Нели Томова
Местна жителка на Долно Луково, облечена в типични за родопските села дрехи. 
Кокошки са се сгушили край приготвени за зимата дърва в Долно Луково. 
Някогашното училище в селото отдавна не функционира. Снимки: Нели Томова
Църквата “Св. Константин и Елена” в Долно Луково. Това е най-старата църква в района. Строена е през 1800 г. от плоски речни камъни. Църквата е вкопана в земята, за да прилича на обор, тъй като по това време османските власти не разрешавали строеж на църкви. 
Каменен кръст, вграден в стената на църквата. Снимки: Нели Томова
Запустяла къща в Долно Луково. 
Село Долно Луково, видяно от птичи поглед. 
Пейзаж от Източните Родопи. 
Останки от сграда в село Горно Луково. 
Пейзаж от Източните Родопи. 
Заснежени склонове в планината.
Много хубави снимки! И май точно през есента е трябвало да се снимат!
Аз съм от този край и снимките са невероятни
да бе сигурно милите ни дьржавници са прекарали вече интернет там.Кажи ми защо е на такова дередже нашите красиви РОДОПИ
1981г.бях млад офицер в Хасково.Една вечер командирът на полка, в който бях разпределен - голям женкар и завистник ме видя с две момичета - мои познати в едих ресторант, където бяхме седнали навечеря. На другия ден бях изкаран пред строя и обвинен в "морално разложение",и заплашен , че ще бъда преместен да служа в с.Ламбух. Така и не го намерих на картата. Но сега видях хубави снимки от този край и съм убеден, че там са живели, и живеят истински българи.
Родопите това са най-красивото място на замята.Райски кът.
В Източните Родопи не само природата е много красива, но и хората са много добри и трудолюбиви.Аз съм от този край,но вече 15г не живея там и ми стана толкова носталгично и тъжно като видях снимката.В това забравено и от бога кътче на Земята има и много красоти.Нека следващите снимки показват това!!!
Редактирано от Админ
Снимките не са невероятни, само добри.
Чак сега ги видях.Страхотни обекти са заснети!Завиждам на фотографката за изживяването.
Боже, Боже, каква тъжна картина представлява вече България. Страна без домове, без църкви, без училища, без ХОРА. ИМА ЛИ Я БЪЛГАРИЯ...
Поздравления за Нели Томова, заснела и разказала за този прекрасен край! Изглежда са прави тези които казват, че България си отива. Някога там е имало много хора, живот и всичко останало...Тъжно е като го виждаме сега. Не трябва да го забравяме!
Аз съм от с. Ламбух и Ви казвам че няма по красиво място на земята
Аз също съм от това село и много се гордея защото там има много приятни условия за Живот ако има някои който също е от там Skype : vekoo6 намерете ме 100% се познаваме
Да оточня че половината от снимките не са верни смисал такав не са като на снимките :)
Чудя се, как е възможно да се бутаме в тия градове, докато изоставяме такива прекрасни места?! ЛУДИ ЛИ СМЕ???
Предната стена на магазина от първата снимка вече рухна. А ако някой хвърли поглед на паметника до вече почти невидимата църква, ще прочете дълъг списък от избити от войните и от турските кланета. Това село е било живо до преди съвсем скоро, но липсата на нормална инфраструктура в България го е докарало до това, което виждаме на снимките.
Жалко,че такива самобитни и красиви села бавно,но сигурно си отиват без да се прави нищо за тяхното развитие като туристически дестинации и селски туризъм.
заблуждавате се/ зимата ходих до крумовград, ивайловград, момчилград/ естествено минах през маса ти села/ кипеше живот/ комините пушат/ по дворовете кокошки ровят/ покривите където са били рухнали сега са стегнати с кръпки от чисто нови керемиди/ хората делови/ щъкат насам натам/ в кръчмите пенсионери/ тук там дечица/ миналата седмица ходих до марица-изток2 - мъртвило/ селата празни и изтърбушени, насред равнината/ вярно нивите изорани и засяти но от 20-тина села ни една кокошка, човек да не говорим ни баби ни старци
невто невероиатно направо онемиах,немога да опива прейивианото като гледах това
На 23 Юли една група природолюбители, членуващи във файсбук групата "Родопите най-прекрасното място" сме предприели експедиция до всички тези села на Юг от Ивайловград... ще ги посетим, ако има желаещи все още има време да се организирате и да дойдете... експедицията не случайно е наречена „Експедиция в търсене на призрачните села” 2010 http://www.facebook.com/event.php?eid=138439169515848
Задължително псетете Горно и Долно Луково.Може да спите на палатки при меандрите на Бяла река покрай село Меден бук където месният хоремак навява соц носталгия.
mnogo e krasiv nashiq krai,no, pitaite horata kak prejivqvat
Здравейте, аз също съм служил на границата със Сърбия, тогава все още Югославия и ако знаете каква мизерия беше в тамошните села и от двете страни. Наистина това са селища забравени от Бога. Всеки един наряд, откриваш нещо ново и различно - това поне беше интересно. Но, всичко е история за която си спомням понякога с носталгия, понякога със смах...
родопска приказка
Живота пак се възвръща в този район. Идете в Борино, Широка лъка, Доспат, Триград...
ДЯДОТО НА МОЯ СЪПРУГ ДЯДО ХРИСАНТ Е ОТ ДОЛНО ЛУКОВО.ОТ СНИМКИТЕ ВИДЯХ КОЛКО Е КРАСИВО.