Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона
28 Ноември 2007
Анжел Вагенщайн (Джеки) е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив. Автор е на 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в 5 държави. Филмът по негов сценарий “Звезди”, заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан. Сред най-известните му произведения са сценариите на филмите “Допълнение към закона за защита на държавата”, “Гоя”, “Звезди в косите, сълзи в очите”, “Борис I”, “След края на света”.
Бил е партизанин, ръководител на бойна група, има смъртна присъда от съда на Царство България. Офицер е на френския „Орден за заслуги”, основан от президента Шарл дьо Гол след Втората световна война като награда за принос в антифашистката съпротива.
През последните години се посвещава на литературата и публикува романите “Петокнижие Исаково”, “Далеч от Толедо” и “Сбогом, Шанхай” (ИК “Колибри), преведени и издадени в цяла Европа и САЩ. Преди 1989 г. става член на Комитета за защита на гр. Русе, който е зародиш на опозиционните движения в онова време. Лауреат е на международни държавни и литературни награди, сред които международната годишна награда на парижката Сорбона за романа „Далеч от Толедо”, Европейската награда за литература „Жан Моне” за романа „Сбогом, Шанхай”.
- Г-н Вагенщайн, по политически причини семейството ви се изселва във Франция, когато сте бил дете. В едно свое интервю казвате: „ Имал съм съдба на дете на емигранти. Семейството ми беше аутсайдер, без никакви права във Франция - люлката на Европейската революция.” Този период ли определи насоката на живота ви?
- Не бих казал, че точно този период. Бях твърде малък, за да осъзнавам проблемите, тяхната дълбочина и усилията да бъдат разрешавани. Но трябва да кажа, че се намирах под силното влияние на баща си и майка си. Баща ми по онова време направи опит да отиде в Испания, за да се бие в защита на Испанската република.
Казвам всичко това, за да разберете, че не детството определя този тип нагласа. Някъде на 14-15 годишна възраст, доста спонтанно започнах да се включвам в нелегалната дейност - Работнически младежки съюз. За мене и досега РМС си остава: „Празникът на моята младост”, защото това беше едно много чисто, много честно, не омацано с пресметливост движение. Ако се отворят страниците на нашата история, ще се види, че 2/3 от падналите в борбата против фашизма бяха ремсисти. И това беше времето, когато според мен се оформих политически и струва ми се необратимо. Тогава се насочих към този тип мислене, как да го нарека, може би най-правилно е „възбудено социално мислене”.
Разбира се, много неща се промениха, а с тях и хората. Много неща премислих. Много илюзии ми станаха ясни. Преживях заедно с всички мои връстници и заблуди, и красиви моменти, и спадове. Преглъщахме горчиви лъжи. Но главното, което остана в мен, е носталгията по едно по-добро човечество, по един по-добър свят, в който да няма толкова много бедни и толкова много безсрамно богати. Питам се дали някога ще дойде време хората да мислят по-малко за пари и повече да се вълнуват от духовните ценности на битието?
- На 16 години се включвате в антифашистката борба, ставате член на РМС, заловен сте при бойна акция и осъден на смърт. Защо ви осъдиха на смърт и кое спаси живота ви?
- По време на Втората световна война структурите на РМС преминаха в нелегалност и се създадоха т.нар. „бойни групи”, които имаха за цел да саботират уюта, в който хитлеристките войски се намираха в България. Бях ръководител на една такава бойна група. Тази група стана легендарна с това, че опожари огромен германски военен склад. Беше зимата между 1941-42 година. Германците се бяха окопали под Москва, потънали в снеговете. И тогава ние опожарихме склад, в който имаше 37 000 комплекта (това го знам от полицейските протоколи) - обувки, кожуси, гащеризони, произведени в България - два дни преди да бъдат изпратени на Източния фронт. Полицията не можа да открие причинителите. И наум не им идваше, че това са 16-17 годишни копелдаци. Полицейският протокол бе упоменал, че това е голяма въоръжена акция на отлично организирана терористична група, а ние бяхме почти самодейци, но с плам и въображение, така че свършихме работа.
По-късно, когато в България влезе в сила т.нар. Закон за защита на нацията, се създадоха групи за принудителен еврейски труд. Всички мъже от 18 до 60 години трябваше от най-ранна пролет до най-късна есен да отдават безплатен труд по лагерите. 28 000 евреи бяха изселени от София и живееха по 2-3 семейства в стаичка - без право да упражняват професия, без право да ходят до центъра на града. Всички бяха длъжни да носят жълти звезди. Имаше полицейски час и само 2 часа се позволяваше да излязат от домовете си на покупки и то само в рамките на махалата, в която живееха. По това време аз се намирах в един лагер в Македония, от който успях да избягам и отидох при партизаните. При една акция в София стана тежък провал- имаше убит, а аз бях арестуван и осъден на смърт. Как оцелях? Главно поради два фактора:
Единият е, че точно по времето, когато излязох от Дирекцията на полицията -след страховити инквизиции, целият изранен и изпочупен - и бях прехвърлен в Централния затвор - точно тогава станаха големите бомбардировки над София. Три бомби попаднаха и в затвора и много от затворниците - политически и криминални - успяха да избягат. Принудиха се да евакуират затвора в Сливен. В сливенския затвор вече доста отдавна лежеше жена ми, осъдена още като девойче на 15 години. Съдбата отново ни събра там.
Тези бомбардировки забавиха всички процедури, обвинителни актове, правителството беше евакуирано в Чамкория, бяха прекъснати връзки… Всичко ставаше „слава Богу” бавно, много бавно и аз бях осъден на смърт вече към края, когато бъркотията в България беше вече много голяма. В Кайро се водеха тайни преговори с англичаните от българския представител Стойчо Мушанов - България да напусне Оста и да премине на другата страна или да обяви неутралитет. Но докато те приключат Съветската армия навлезе в България и ето ме тук жив в това кафене сега.
- Каква е според вас е ролята на Българската православна църква за спасяването на българските евреи през Втората световна война?
- Българската нация и Българската православна църква в това отношение - спасението на евреите, извършиха един достоен за разгласяване акт, уникален в Европа. Никоя друга църковна върхушка, никой висш църковен клир в Европа никъде не се е намесил в защита на евреите. Има обратна намеса - това е известно - от страна на Ватикана. България в това отношение е уникален случай.
Първо има един протокол на Светия синод на Българската православна църква (аз го имам в къщи), в който Светият синод единодушно гласува да се обърнат към царя категорично и остро и да искат да се прекрати това безчинство. А едно писмо на Софийския митрополит Стефан до Борис III буквално казва: „Борисе, с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Не хвърляй петно върху челото на българския народ. Евреите са наши добри граждани. Не дръзвай да посягаш на живота им.”
За слава и чест на Българската православна църква!
По този повод, когато бях пълномощен министър във Виена, направих Кръгла маса и там беше поканен дядо Неофит, русенски митрополит и говорител на Светия синод - един висококултурен човек, който много достойно и много умно говори по този въпрос. Всичко, което каза, бе отразено не само във виенския, но и в европейския печат.
Особено бих искал да подчертая ролята на тогавашния Пловдивски митрополит и по-късно Патриарх на възстановената българска Патриаршия (1954 г.) - Негово високопреосвещенство Кирил.Товарните влакове вече димят на пловдивската гара, готови за депортацията на пловдивските евреи, когато дядо Кирил идва при тях и им казва: ”Ако вас ви вземат оттука, и аз ще дойда с вас.” И той сяда заедно с евреите, готов да замине с тях. Това е една много ярка страница от съдбата на евреите в България - пловдивският случай! Един много достоен митрополит, който казва: „И аз ще дойда с вас в лагера!”
Един наш голям журналист беше написал: „Каква е заслугата на цар Борис III за спасяването на българските евреи?”
По едно време искаха да изкарат, че той е спасил евреите, което е голяма заблуда и лъжа. Та този наш журналист пише: „Каква е неговата заслуга? Това, че умря навреме.”
След смъртта на Борис III такава каша и объркване настана в България; Англия вече размахваше пръст: „Внимавайте какво правите”, Съветската армия напредваше към границите на страната - така че всякаква опасност за депортация на евреите отпадна. Това е.
- Имате около 50 киносценария, реализирани в 5 държави и 8 телевизии, три романа, две пиеси. Как постигате тази изключителна работоспособност?
- Тази моя работоспособност е един мит. Де да бях толкова работоспособен. Просто съм се трудил. Годините са много и това, което съм успял да напиша, е съвсем естествено. В някои отношения имам високи постижения, имам спадове, имам провали.
Най-големият провал в моята кариера е свързан с най-големия режисьор на Западна Германия - Волфганг Щауде. Това е класик на голямото немско кино. С него двамата събрани - двамата велики - направихме ужасен филм.
Доста по-късно, след рухването на тоталитаризма, след като ни награби това, което сега условно наричаме демокрация, с всичките ми съмнения доколко това е демокрация, защото аз съм един от основателите на опозиционното движение. Доколко онова, в което живяхме беше социализъм, защото ние оспорвахме, че това не е онзи социализъм, за който умряха толкова много хора. Но и това не е онази демокрация, която ние толкова много искахме. Та тогава несъзнателно у мен се отприщиха задръжките - преди човек нямаше как да пише за някои неща, като например за съветските лагери.
Тогава написах „Петокнижие Исааково”, нарекох го трилогия, но литературният наблюдател на в.”Фигаро” оспори с много голямо основание наименованието трилогия и го нарече триптих. Той написа много голяма, хвалебствена статия. И в разговор с мен в кафене в Париж успя да ме накара да приема определението триптих, защото трите книги са три различни икони, свързани с една тема, но не и с едни и същи герои, които да преминават от книга в книга.
„Петокнижие Исааково”, „Далеч от Толедо”, „Сбогом, Шанхай” - тука мога да кажа, че имам един наистина световен успех, който е сравним само с успеха на филма с Конрад Волф - „Звезди”, награден в Кан и с още 12 други награди.
Пътят ми е неравен, път на лутания, на търсения - нормален път.
Между другото част от енергията преди 1989 г. отиваше в хитруване. Как да надхитриш чиновниците, цензурата, идиотите в ЦК, уплашените бюрократи. Половината от енергията ти отиваше в хитруване и в крайна сметка не беше ясно кой кого е надхитрил.
- Последният ви филм е „След края на света” (1998 г.), филмова адаптация на романа „Далеч от Толедо” Кой е най-любимият, най-изстраданият ви филм?
- Най-трудният, най-сложният,най-изстраданият ми филм, взел много години от живота ми в издирване, в ровене по библиотеки, е „Борис I”. Той е в две серии и всяка серия е повече от един нормален филм. Първата серия е наречена „Покръстването”, а втората „Слово за буквите”. За мен това беше най-трудната задача. Щастлив съм, че в него Стефан Данаилов прояви висотата на актьорското си майсторство. Не само според мен, но и според критиката- това е най-добрата му роля.
„Борис I ”беше сложна, тежка, безумно скъпа продукция, която само при ония условия, когато нашето кино беше държавно и можеше да се вложат големи пари без ангажимент да се връщат - само тогава можеше да бъде направен. За мен този филм беше най-голямото ми кинематографично усилие. А най-сполучливото кинематографично усилие е „Звезди”. И колкото и да е парадоксално, докато за „Борис I” хвърлих почти три години от живота си, „Звезди” написах за една седмица и той е най-успешният ми филм. „Звезди” е продаден в 72 държави и е награден не само в Кан, а където и да се е появил (12 фестивала), е прибирал големите награди. Ако мога да кажа : Това е вдъхновеният ми филм.
- Споделяте, че триптихът „Петокнижие Исааково” ви носи повече морално удовлетворение от написаните и реализирани сценарни творби. Защо?
- Вижте, сценарият е изначалието на един филм. Аз не разбирам и до днес, след като проживях половин век в киното, как се появи този унизителен механизъм, при който създателят на сюжета става ”Господин Никой”! Ако човек напише пиеса и тя се поставя от най-големия режисьор - това е пиесата на еди кой си автор. Но при филма - прочетете внимателно цялата наша кинематографична история - се пише филм, например за последния ми филм, на режисьора Иван Ничев. А че това е роман от Анжел Вагенщайн, сценарий от Анжел Вагенщайн, който ги е износвал дълги години…
Ето защо литературната дейност, не сценарият, а печатният текст, ми носи по-голямо морално удовлетворение. Чел съм лекции по кинодраматургия както в България, така и в Бабелсберг и на всичките си студенти повтарям едно и също: „Заклевам ви, заклевам ви, не повтаряйте моята грешка. Не започвайте да се професионализирате като филмови сценаристи. Станете си нормални писатели. И след като станете - сами екранизирайте или си изберете кой да ви екранизира. Но нека кинодраматургията да бъде ваша любовница, а законна съпруга да бъде печатната литература.” И сега съм убеден, че така трябва, защото в киното сценаристът е съмнителна персона. Иска да се покаже, но режисьорът не му дава и го цапва по носа, за да го спре. Само един режисьор в живота ми говореше в множествено лице - Конрад Волф. Той поставяше сценариста наравно със себе си и казваше: „Ние с Джеки се стремяхме, ние искахме, нашето послание, нашите затруднения и т. н.” В България е точно обратното. Режисьорите казват: „Моето послание, моето намерение, моите търсения…”
Но ще дам пример с писателите Валери Петров и Николай Хайтов. Те запазиха своето литературно пространство непокътнато. Валери Петров не се отказа да пише поезия, а Николай Хайтов проза и пак създадоха велики сценарии: „На малкия остров” и „Рицар без броня” на Валери Петров и „Козият рог”, „Капитан Петко войвода”, „Мъжки времена” на Хайтов. Те никога не предадоха своята писателска територия. И който направи това - той е добрият писател.
След половин век в киното, днес ме знаят в света най-вече от последните няколко години, когато написах своите романи, преведени в Германия, Франция, Русия, САЩ, с предстоящи премиери в Испания, Италия, Израел, Чехия.
- Вашата дефиниция за истинската култура? Не намирате ли, че към момента освен лисата на достатъчно финансиране има и художествено-творческа криза?
- Истинската култура по принцип е некомерсиална. Доказателство за това е случващото се в България, където комерсиалната култура задуши буквално като с бурени свежите кълнове на младата посттоталитарна култура. Не бих искал да догматизирам, но в условията на този капитализъм, какъвто е в България, този тип либерализация - просто некомерсиалната култура няма как да оцелее. Културата се промъква мъчително между пазара и парите.
Според мене кризата в съвременното българско кино и изобщо в изкуството се дължи не само на липсата на пари, а и на една безпътица, на разпад на една ценностна система без тя да бъде заменена с друга ценностна система. Това е едно лутане в мъглявините на времето. Старото време си е отишло, но новото още не е дошло.
- Освен Конрад Волф, кои други велики хора имахте щастието да срещнете?
- Сега си мисля, че не мога да говоря за велики хора, а за достойни хора. Много са: освен Конрад Волф - Рангел Вълчанов - достоен човек, интелигентен; моят много добър приятел Валери Петров, Христо Ганев (сценарист и режисьор), хайде да не ги изброявам всичките. Но в България има много стойностни хора. И аз съм наистина щастлив, че съм ги срещал, сближавали сме се и сме работили заедно.
- Жестокостта на нацизма в по-широк план не е ли част от жестокостта на големи групи хора и днес?
- Разбира се, че е част, но има степени на жестокост. Има степени на обхват на широки маси, жертви на тази жестокост.
Не бих казал, че сме много добри във войната в Ирак, Виетнам и Чечня, Афганистан. Те не са лишени от жестокост. Но когато се говори за нацистка жестокост, съзнателно унищожаване на цели народи - това и до днес е непостижимо за моя ум. Онова болно време беше време, когато човек се срещаше, сблъскваше с един непонятно жесток свят, много организиран, стоманено организиран, който имаше една цел: да унищожава. С ликвидирането на този свят жестокостта не изчезна. Тя е била и преди нацизма, съществува и сега. Но онова беше небивала в историята на човечеството жестокост. Радвам се, че я няма в момента.
- Вие сте непримирим атеист, а сте с еврейска харизма. Цитирате често Еклисиаста: „Защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание - трупа тъга.” Но не изглеждате тъжен човек… Какво се случва вътре във вас?
- Първо аз съм много убеден, непримирим атеист. Познавам доста точно казусите и на юдаизма, и на християнството, и отчасти на будизма. Според мен това са велики постижения на човешката мисъл, на човешкото мечтание да достигне звездите. Който вярва - за него има Бог, който не вярва - за него няма. Според мен спорът дали има или няма Бог е безсмислен. Човек сам избира в какво да вярва и в кой храм да ходи.
Моят път към храма е едно мечтано, отдавна мечтано от човечеството общество на справедливостта, на братството, на добрата воля.
- И накрая, какво бихте казал на бедните българи (у нас и в чужбина), на бедните евреи, на бедните хора по света?
- Горе главата! И когато се случват събития, да се участва активно в тях. Това, което най-много ме отчайва например в България, е апатията на обществото. Няма нищо по-убийствено нещо от апатията на едно общество. Горе главата и активност!
 |
|
Моите почитания! Много добър и писател, и режисьор. И казаното от него за несбъднатите в БГ социализъм-комунизъм-демокрация според мен е много точно, истинско и непревзето.
Мъдри неща говори този човек!:)
звездите е световен шедьовър;този филм остави в мен за цял живот следи от болка и надежда... откога чакам да го прибавя в домашната си колекция
Отвратително и тежко за понасяне е да се чете обширно интервю на този убеден комунист, доказан терорист срещу представители на независима България и отявлен манипулатор. На всичкото отгоре и близък приятел на генерал Маркус Волф от ЩАЗИ... Също така нетърпимо, както ако през 1960 г. в Германия би било публикувано хвалебствено и изтъкано от нескрито възхищение интервю на Йозеф Гьобелс.
- Първо аз съм много убеден, непримирим атеист. Познавам доста точно казусите и на юдаизма, и на християнството, и отчасти на будизма. Според мен това са велики постижения на човешката мисъл, на човешкото мечтание да достигне звездите. Който вярва - за него има Бог, който не вярва - за него няма. Според мен спорът дали има или няма Бог е безсмислен. Човек сам избира в какво да вярва и в кой храм да ходи. Моят път към храма е едно мечтано, отдавна мечтано от човечеството общество на справедливостта, на братството, на добрата воля. Добре де и партизаните ще ми дават пак акъл.Тез не ги ли е срам, че са още живи.Ама той комунист и атеист срам си нямат
Забравих да се подпиша...ама то си е ясно, че съм аз де
Обигран манипулатор раздава морал. Със същия тон, с който ни убеждаваше колко кръвожадна е българската опозиция и колко добре ще бъде девети септември да бъде запазен като национален празник... Не се ли срамувате поне малко, г-н Джеки?
Кой го знае и познава този измислен ремсист отвъд бившата Желязна завеса? Големи хвалби, голямо нещо! Нека не забравяме, че този велик "интелектуалец" - заедно с още четирима други "интелектуалци", вкл. Благовест Сендов - изпрати писмо до израелския президент, искайки разрушаването в Израел на паметниците на достойните хора, които спасиха българските евреи, вкл. Борис I, кралица Джована, Димитър Пешев, българския патриарх и българския народ.
Исках да кажа кралица Йоанна.
По въпроса за цар Борис и евреите Вагенщайн го е казал много точно горе в интервюта. Не се опитвайте да изкарате цар Борис техен спасител.
Май обърка царете ни...
Комунист срам няма.От безбожник човек не става
Историк 29 Ноември, 2007 в 1:08 pm Май обърка царете ни… Борис Първи, спасител на евреите За номер 9 се отнася
Прав сте, господине! Най-отчайваща в България е апатията на обществото и то към реставрацията на комунистическите икони, завръщането на старите демони, апатията към съдбата на страната ни.
имало е време, когато е било достойно да си комунист и партизанин. алтернативата е била малодушен никой или фашист. а че винаги всичко в последствие се вмирисва си е факт. но какво е било преди комунизма не трябва да се забравя или рисува в розово, само защото комунизмът се е извратил. а ако ще съдите хора, не им приписвайте грешките на цели епохи, а гледайте собствените им дела.
Качествата му на творец бледнеят пред качествата му на терорист. Кой разбрал, разбрал ... мярата не е съдено всеки да я разбере.
Нали помните какво стана с този герой на Булгаков (за когото уточняваха, че не е композитор), който настояваше, че "Бог няма" - трамвай му отряза главата. Заклинанието, че "Бог няма" служи закратко като самозаблуда за гузното съзнание на престъпника, един вид - "възмездие няма". Възмездие има. Олиото не само е купено, но и вече разлято. Анжел Вагенщайн (не е никакъв творец, а соцплакатник) ще пребивава вечно в компанията на Осама и Гьобелс - там се е сложил сам - приятно да го прекарат!
Радвам се, че си здрав, Джеки! Напук на скърцането със зъби. Ти никога не си им обръщал внимание.
Ееее, по-полека - Вагенщайн бил терорист, бил като Осама... Глупости. 40-те години не могат да се сравнят със сега. Цялата антифашистка съпротива в Европа са били терористи по сегашните мерки. А за Бог - всеки има право да вярва или не. Не можеш да забраниш на някого да бъде атеист. А Вагенщайн дори не е атеист, а агностик, като чета какво казва. Не е агресивен към Бог и вярващите - просто не е вярващ.
aleph , още малко и с вагенщайн , шъ ми окнете колко Ви е древен корена на Блаканите ??? Но все пак aleph обясни на джеки , че атеизма е вид религия!, Но неговата е оная с многото кръв по ръцете(болшевишката,
Виж туй вече е тотална лъжа ? -"Тези бомбардировки забавиха всички процедури, обвинителни актове, правителството беше евакуирано в Чамкория, бяха прекъснати връзки…" Ако нещо Вие е ясно за ген.Заимов и ген. Никифоров , нека запее??? И ние сме чели нещо от Вас ...... , смърди но нали и акъла Ви трябва да премери ме !! Кибик Блаже
Случайността ми подхвърли следния бисер, произнесен от Анжел Вагенщайн от 13 юли 1991 г. - ден след приемането на новата конституция, олята с шампанско, лиги, речи и прегръдки на довчерашни "дисиденти" и техните водещи офицери от ДС и БКП. В летописа си "Без заглавие" на стр. 351 Нася Кралевска пише: [b]"На въпроса на журналист дали ще се кандидатира за депутат на следващите избори, сценаристът-режисьор отговори с нецензурното изречение: "Не. Но се радвам, че им Редактирано от Админ....... майката на тия!"..."[/b] Деликатната Нася разбира се само маркира присъщия на фигури като Вагенщайн термин, ние предпочитаме да изпишем всяка дума изцяло. "Тия", който споменава Вагенщайн са гражданите, протестиращи срещу трагикомичната конституция, бити от милиционери пред Народното събрание точно в момента, в който вътре се лееха лигите и шампанското на празнуващата ченгесария.
Как се наричат хора извършващи насилие, използвайщи оръжие и експлозиви!? Терористи, разбира се! За който не знае - в България те е имало партизани. Партизани е имало в Югославия! Те са се били срещу SS Waffen - най-добрите от най-добрите командоси тогава. Тука е имало псевдо партизани-престъпници хашлаци и мързеливци, дето са ограбвали селските манрди и са задигали на хората и най-оскъдното. Боклуци, изпозвали идването на Съветската армия-поробителка и изпълзяли като гущери след 9ти септември. После създали партийна номенклатура, избила всичко свестно и чийто наследници и досега ни управляват с крадените на времето от самите нас пари.
Пешо, не си много наясно, пич. Защо в Сърбия са се били партизаните с германци, а в България - само в единични случаи? Защото, от всички източноевропейски страни, само дупедавците в България са били съюзници на Хитлер. Тук не е имало окупационни войски на Германия. В Полша е имало партизани от левицата и от десницата - две отделни армии. В Сърбия - също. Само в България десницата и въобще върхушката е била на страната на Хитлер. И единствените антихитлеристки сили са били комунистите, евреите, тук-там някой земеделец. И затова българските партизани са се били с жандармерия, войска и полиция, а не с германци. И не са само обирали мандри, както смяташ. Това е изкривена литературна представа, както по живково време пък бяха я изкривили наопаки. Тук народа е бил разделен, както след 10 ноември на СДС и БСП. И е посрещал германските войски с хляб и сол, а малко по-късно - руските. И от съюзник на Германия България се включва във войната на страната на антихитлерисктката коалиция. У нас има традиции леви и десни да се мразят толкова стръвно, част от което явление си и ти самият.
Абе пич, абе dude, кажи като си толкова наясно, как пък мамка му, била изкривена представата за партизаните точно по бай тошово време(сиреч комунистическо, партийно), когато се въздигаше култа към партизанските бригади!?!? Съвсем си изтрещял нещо, не си си пил перкизенчето, май? И какво ми обясняваш и се втелясваш с причините да нямаме партизани като сръбските!?! Няма значение - просто сме нямали и толкоз, това е резултатът!!! А сърбите са имали и това е! Не ми умувай защо, как и какво! За дупедавци че сме - сме, няма спор! Макар че, пред германската военна машина, пред Blitzkrieg, не ми е ядно, как се застава на контра! След като са прегазили Франция за 3 седмици ... То ние сме дупедавци и пред руснаците, та и досега така ... А нашите "партизани" даже не са терористи, а са най-обикновени хайдуци, пладнешки разбойници долнопробни. А ти приятелю, си червен павиански з....к Ама в душата, което е по-лошо, нали разбираш?
Не си наясно пич, невеж си. Няма какво да спорим. Аз се интересувам от фактите, а не от идологии и политика. А ти фактите не познаваш. Аз не знам дали съм червен павиански за...к, ама ти със сигурност си син павиански за...ик. И двете не са добре.
Ти ли знаеш фактите бе, пич?! Кой ги знае точно? Ми тя историята се пише от убийците на героите бе! Коя история четеш? Тази на Божидар Димитров ли? Кои факти знаеш? Че "партизаните" ни са били всичко на всичко около 1000 души ли? Че точно най-реактивното звено на партията извършва най-големия и кървав атентат в човешката история, правен в храм ? Има го в "Гинес"! Ами факта, че на тоя народ не му е даден шанса, да върви по нормален, свой път, а му е наложен такъв от Москва? Но не без раболепното и любезно съдействие на партията безродна. Виж, както и да четеш и да знаеш фактите, има един безспорен факт - комунистите в България, не са патриоти, те служат на идеята, не на народа и страната си, гледат само как да ги оберат. Безродници, кланящи се на Русия, биещи чела у мавзолея на Ленин, като пещерни хора в каменен долмен. Избили са и са затворили и репресирали десетки хиляди, ти този факт как го коментираш? Нещо като "Такива бяха времената, да забравим, да гледаме напред", нали? А, че сега чеденцата им ни управляват с нашите собствени крадени кинти, нима искаш да кажеш, че не е вярно ли? Ти ...още
"пич" си от ония "безпристрастни", червено-розово-сини, та направо никакви, умуващи "интелектуалци" като "великите" Пантев и Димитров, например. Същите дето, поведоха народа и ... му е---- майчицата мила и го докараха до това чудесно дередже. Защото нямаме нито интелектуалци като Вацлав Хавел нямаме, ни прости хора като Лех Валенса. Наистина няма какво да говорим, "историко".
Тук ставаше дума за сравнението между сръбски и български партизани, ти се отплесна в публицистика и отиде при атентата Св. Неделя. Голяма драма е, че в Европа антифашистката съпротива е общо дело но левица и десница, а в България - само на комунистите. (В Полша примерно - Армия людова и Армия Крайова - две партизански армии действат заедно). Затова България попада в двора на Сталин, ако тук беше като в Югославия, нямаше да е под толкова силно съветско влияние. Но - това е. Ти си викай на партизаните крадци от мандри, щом те успокоява. България обявява война на Англия и САЩ, закриват тук американския колеж и изгонват чужденци. Това без да имаме нито фронт, нито спор със САЩ и Англия. Само от солидарност с Хитлер. В отговор - бомбардировки затриват към 10 000 души. И само комунистите са били против тая политика, за съжаление. И преди комунистите българска армия и полиция е избивала добре. В Македония командващ български окупационен коорпус е бил ген. Кочо Стоянов, който през 1923 г. е избивал собственоръчно. (И след масовите убийства през 1923, логично едни лумпени решават да спретнат атентата в "Св. Неделя".) И през 40-те е избивал пак. Кочо Стоянов в Македония се попрочува ...още
със зверства и антибългарската пропаганда в Югославия, която продължава до днес, води начало от нашите подвизи там. Там българската войска е събрала и 11 000 евреи и с влакове ги е прекарала през пристанището в Лом за концлагерите. Не се пени много, историята не е черна и бяла.
Тук ставаше дума, за една част от историята, чиято попара сърбаме днес! В случая на комунистическата номенклатура.
Аман от червени носталгици! Нищо достойно няма в позицията на комунизма, моето момче. Освен това съм на достатъчно години, за съжаление, че да знам какво прави комунизма в действие, а не от баба ми. Смешното е, че тук никога не е имало фашизъм или нацизъм! Има само нарцисизъм червен
бъркаш понятията - в главата ти е пълна каша. поставяш на една маса сталиниски лагери, северна корея, български комунизъм след 9ти и антифашистка съпротива. еми не са еднакви. все едно да буташ инквизицията, протестанти, католици и мормони под един знаменател. да защитавам антифашистката съпротива. не сталин, не северна корея и не бг комунизма след това. знам какво е зло и мога да го позная, дори когато лошите комунисти са срещу него. няма да оправдавам разни фашистчета на основание, че следващите не са се оказали по-добри. лагерите в българия са строени преди комунизма. а след 9ти комунисти са всякви отрепки.
Абе човек, и преди и сега, комунизма е кочина! Не разбираш ли или си бетонна тиква марка 600?
Пешо, как да не е имало фашизъм в България
"32" да беше се опитал да си сковеш малко по-прилични кокили, с които се опитваш да газиш непроходими за теб, байно дълбини. Какви "лагери" в България били строени "преди комунизма", бе аланкоолу?! Ти сериозно ли се опитваш с тази тънка бозица да впечтлиш интелигентна публика като тукашната? По-голямо излагане от твоето май българският нет не е преживявал. Питай баба си с червената барета какъв живот си е живяла във "фашистките" лагери преди Девети. Кошмарът на комунистическата преизподня, Персин, Куциян, Ловеч, Скрвена вие до небесата и няма равен на себе си в извънсъветската територия на Европа. Че е грехота да се пише това, което си снесъл по-горе, е излишно да се споменава пред фигура като теб. Че е показателна за днешното време нагла комунистическа лъжа, е очевидно за всеки нормален читател.
Лагерите в България преди налагането на комунистическата диктатура на 9 септември 1944 г. трудно могат да се нарекат концентрационни лагери и няма историк, който да ги нарича така. По причина, че те са една по-скоро битова, отколкото политическа, форма на изолиране на комунисти от обществото, предвид опасността от дейността им. Те не са представлявали форма на репресии или унищожение. Тези лагери са взели цифром и словом само 1 (една) жертва - Коста Веселинов, софийски адвокат комунист (заподозрян терорист)преяжда по време на излета си до съседно село - и му се пука апендиксът. Селският фелдшер не успява да го спаси. Има, разбира се, десет жертви на нещастен случай - на пожара в лагера "Кайлъка" край Плевен, за който не е ясно чие дело е бил - на външни хора или на лагерници, предвид че в този лагер, както и във всички други свободно се е влизало и излизало (след налагането на комунистическата диктатура се развива версията за антисемитско нападение, защото все пак е било срамно "фашистките" лагери да са "взели" само една жертва и то от преяждане, тя не се е брояла, нито смъртта на софийския адвокат е била особено героизчна - десетте жертви на пожара в Кайлъка обаче лесно могат ...още
да се превърнат в герои чрез легендата за антисемитско нападение)... Несравнимо в сравнение с Треблинка или ГУЛаг... Повече за всички лагери от 1940 г., когато е създаден първият, до 1944 г., когато ги превръщат в пионерски лагери за летуване на деца: http://www.pro-anti.net/show.php?issue=743&article=6
Тук "Никоя друга църковна върхушка, никой висш църковен клир в Европа никъде не се е намесил в защита на евреите." е забравил датската, шведската и норвежката лутерански църкви.
Анжел Вагенщайн е един признат български интелектуалец и много талантлив писател. Без него националният ни културен хоризонт би бил по-тесен. Всеки от нас е преживял своята съдба и носи отговорност за нея, но ние сме много по-склонни да сдъвчем качествения човек, отколкото да се впуснем в схватка с някой истински негодник. Трябва да се научим да бъдем по-справедливи - това всъщност е европейското поведение. Желая на г-н Вагенщайн още щастие в творчеството!
Като интелектуалец може добра работа да е свършил, но като се намеси в политиката, просто само злини сътвори! Той е истински атеист, лошо няма. Но чак пък да се гордее с това?! Някакси живот без вяра, е обречен постоянно на съмнение. Не е щастливо подобно съществуване, не е пълноценен така един човек. Има няколко измерения една личност. Не е еднозначно всичко. Затова, че имаме предимно такъв тип интелектуалци и нямане църква, която да си е на мястото, сме в това състояние на духа. Лош, озлобен, безнравствен народ.
Да, човече, така е, ама и за това не се говори и не се знае, както не се говори за издевателствата на комунистите след 9.11.1944 г. Те са потомците, на убийците и крадците след 9ти. Защото тия типове, които управляват не са пускали реалната власт никога и никога няма да позволят истината да лъсне кристално ясна. Затова отровиха и без това жалкото СДС, инфилтрирайки стотици боклуци, като Йордан Цонев и Христо Бисеров. Ако бяхме нормална държава, досега досиетата още преди 12 години, щяха да са на публичен показ и всички щяха да са осъдени, а не вмисто това да управляват. Тук не става въпрос за политическа саморазправа, става въпрос за криминални деяния - убийства, кражби, репресии. Само такива тъпани, като Курин, SS1 и прочее могат да кажат: "Емчи, таквиз са били вримината!" Лошото е, че идиотите, хич не са малко и затова ще продължаваме да сърбаме горчивата попарка!
Странно, как толкова ги е яд някои на Вагенщайн. №39 вика - намесил се в политиката. Кво толкова се е намесил - говори малко на Кръглата маса 1990-та и стана депутат във Великото народно събрание. Ами те още един куп бяха на масата, а във ВНС бяха 400 депутати. Очевидно е голяма фигура, обаче, щом толкова ги е яд на него. По-скоро се усеща яд, че не е станал от СДС през 1990 г.
До Светла сила. Най-големият грях е осъждането. А че евреите са маслината, а християните присадената клон- ка, че това е Божия милост дето сега очите им са затворе- ни, както пише евангелието....Че Бог е силен да оживотво- ри избрания си народ!И всекиму според времето дава покая- ние и на комунистите, и на атеистите. Да си припомним ве- ликия неверник Волтер и как точно преди смъртта си молел за изповед и причастие...Ако сте християнин се извинете, моля.
[...] Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона [...]
[...] Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона [...]
Анжел Франкенщайн
Каквото и да си говорите, Анжел Вагенщайн с цялостното си творчество и жизнен път, се е доказал като Творец и Гражданин на Света. За това Пловдив може да се гордее, че от 12 март 2009 година, в Балабановата къща на Стария град Пловдив, АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН Е ПРОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ПЛОВДИВ!
Съжалявам за техническата грешка! Да се чете ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ПЛОВДИВ !
Много се смях на мисълта: "Който вярва - за него има Бог, който не вярва - за него няма." Значи фактът, че др. Вагенщайн не вярва в Бог, не означава, че Бог ще изчезне само за да угоди на дъртия еврейски комуняга!