Древногръцкият град Кирена се намира в североизточната част на Либия. Руините му са непокътнати и гледат към девствения средиземноморски бряг. Снимка: travelblog.org

От хиляди километри девствени средиземноморски брегове до безкрайни пустинни пясъчни дюни и древни останки, които съперничат на Гърция и Италия - Либия има какво да предложи на пътешествениците, търсещи необичайна и не толкова популярна дестинация. Все още обаче за тях съществуват редица спънки.

Повече от десет години санкциите на ООН държаха туристите далеч от тази северноафриканска държава. Сега бившата страна парий, известна със своя ексцентричен лидер Муамар Кадафи, макар и бавно, отваря вратите си, като се опитва да се отърси от определението, което американците използват за нея - “rogue state” (страна, която не зачита човешките права, спонсорира тероризма и разпространява оръжия за масово унищожение).

В столицата Триполи се строи ново летище. Националният превозвач “Африкия еъруейз” купува нови самолети “Еърбъс”, а през септември един от синовете на Кадафи обяви амбициозен план за популяризиране на екотуризма в обраслите с борови и маслинени гори Зелени планини в североизточната част на Либия. Той заяви, че е време доминираната от петрола страна да разнообрази своята икономика.

“Преди Либия се отъждествяваше само с петрола, но сега разполагаме с нов път към бъдещето - туризма. А либийската земя е все още непокътната”, казва либийският екскурзовод Ибрис Салех Абдусалям.

Въпреки плановете и обещанията обаче, туристите, които търсят изпълнена с удобства луксозна ваканция трябва да внимават - либийската туристическа индустрия е все още далеч от стандартите на своите средиземноморски съседи. Банкоматите са рядкост и често на тях не може да се разчита. Много от хотелите изглеждат сякаш са извадени от 70-те години на 20 век. Забравете и за чашата вино на вечеря – в Либия алкохолът е забранен, дори в първокласния столичен хотел “Коринтия”. “Либия има огромен потенциал, но все още е в много ранен стадий и тепърва трябва да развие необходимата инфраструктура и съоръжения,” заяви Амр Абдел-Гафар от Световната организация по туризма в Мадрид, която е специализирана агенция към ООН.

Някогашен заклет враг на САЩ, Либия предприема политически и икономически обратен завой, който включва развитие на туристическата й индустрия. Промяната на отношението започна през 2003 година. Тогава, след като Кадафи обяви, че спира програмата си за разработване на ядрени оръжия и пое отговорността за взривяването на самолета на “ПанАм” над Локърби, Шотландия, продължилите 11 години санкции на ООН бяха внезапно вдигнати. През миналата година Държавният департамент извади Либия от списъка със страни, спонсориращи тероризма. САЩ отвориха посолството си за първи път от 1979 година, когато разбунтувала се тълпа нападна и подпали мисията.

Но препятствията, включително правителствената бюрокрация, продължават да са налице в страната, в която Кадафи управлява с железен юмрук повече от три десетилетия, а другоземците традиционно не са добре дошли. Доказателство, че Либия има да извърви дълъг път, са цифрите. Според Световната организация по туризма, по-малко от 1 процент от БВП на Либия идва от туризма, а през 2004 година (последната, за която страната е предоставила данни) туристите са едва 149 000. Сравнете това със съседен Египет, който през миналата година посрещна около 9 милиона туристи.

Лептис Магна е един от малкото изцяло запазени римски градове в света и сред най-привлекателните туристически дестинации в Либия Снимка: photo-forum.net

Влизането в Либия може би е най-сложната част от пътуването, особено за американците. Притежателите на американски паспорти не могат да кандидатстват за туристическа виза в САЩ и трябва да изпращат молбите си в либийско посолство в друга страна, например в Канада. Издаването на виза отнема месеци и обикновено е необходима покана от туроператор в Либия. Дори и всички документи да са подготвени месеци предварително, правилата за визите са обект на промяна без предупреждение и американските граждани често са “блокирани без известие”, предупреждава Държавният департамент.

Либия не издава и визи на хора, в чиито паспорти пише, че са посещавали Израел. Кенет Джаксън от отдела за работа с клиенти в американската фирма “Зирър виза сървис” твърди, че повечето американци, които кандидатстват за либийски туристически визи чрез неговата компания, пътуват по средиземноморски круизи. “Въпреки че по-голямата част от кандидатстващите получават виза, много американци предпочитат да останат на борда на кораба, когато той акостира в Триполи, отколкото да се занимават с бюрокрацията,” каза той.

Визовите изисквания не са толкова строги за европейците, но подобно на американците, те трябва да пътуват в група с одобрена от правителството туристическа агенция. “Най-големият проблем е либийската бюрокрация. Либийците са непостоянни. Да решат, че няма да пуснат американци в момента, в който кораб, пълен с американски туристи тъкмо се кани да акостира, не е добър начин да развиват туризъм”, заяви съоснователят на компанията за туристически пътеводители “Лоунли планет” Тони Уийлър. През 2002 г. “Лоунли планет” издаде първата си книга, посветена на Либия, а преди няколко месеца пусна и второ издание.

Ако успеете да влезете в страната, ще ви направи впечатление, че либийците са гостоприемни, често гледат с любопитство и се обръщат към западняците с приятелско “здрасти”. А забележителностите, природни или създадени от човека, са наистина впечатляващи.

На северозападния бряг, на около 120 километра източно от Триполи, се намира Лептис Магна - един от най-значителните градове от Римската империя и един от петте либийски обекта в Списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. В добре запазения старинен град от варовик се извисяват колони и арки, храмове, театър и терми.

В другата част на страната - североизточното крайбрежие – се намира Кирена, древногръцки град, създаден през 631 г. преди н.е. Обширните останки включват храмове, форуми и театри, и се намират на скалите, които гледат към на практика непокътнатия средиземноморски бряг.

Следва великата пустиня Сахара, която покрива повече от 90 процента от територията на страната. Сред нейните многобройни забележителности е малкият град-оазис Гадамес, който е една от най-важните спирки на древните търговски пътища в Сахара. По-нататък на юг се намира планинската верига Джебел Акакус, дом на местното племе туареги и на праисторическо каменно изкуство, което датира отпреди 12 000 години.

Герд Ютинг, който през септември посети Либия с дузина спътници от немска група туристи, е убеден, че именно сега е моментът да се види страната, въпреки неразбориите и липсата на инфраструктура.

“Хората ще запитат защо Либия”, казва Ютинг, докато гледа към древните мраморни статуи на гръцки богове в малък музей в Кирена. “Но единственият начин да видите автентични римски и гръцки селища от онова време е да дойдете тук. Надяваме се да успеем да се приберем благополучно и да разкажем и на други хора.”