Бронксвил - нещо като Драгалевци…
15 Октомври 2007
И така, мили читатели, дойде ред да ви напиша едно писмо за ню-йоркската Бояна, или Драгалевци, както решите. Селото се казва Бронксвил, има 6543 жители според последното преброяване от 2000 г., и е на 15 мили (24 км) северно от Манхатън, по течението на река Бронкс. Живях там със семейството си 7 години и това беше един от най-особените периоди в моя живот (досега)…
Както знаете животът на журналиста и дипломата е чергарска история. Той минава предимно в пълнене и разопаковане на куфари или кашони на всеки 3-4 години (аз се застоях повечко в Ню Йорк) и е свързан както с приятното усещане от откриването на един нов свят, така и с неизбежната мизерия при намирането, обзавеждането и “обживяването” на един нов дом. За последните 23 години чергарство съм сменил 9 къщи или апартаменти в различни части на света. Куфарите и чантите в моя живот са 5 пъти повече от годините ми.
Та като се заселихме в Ню Йорк през септември 1999 г., Манхатън ни се видя шумен и брутален с динамиката си. Стийв Ричардс, приятел американец, ми каза да отида в Бронксвил и да опитам да “намеря нещо”, където да се живее. След като видяхме 5-6 къщи, избрахме една, която беше по кесията ми, и само на 7 минути пеша от гарата. Стара къща, строена преди 94 години, с 3,5 спални (точно така, три нормални и една миниатюрна спалничка под покрива където се усамотявах, когато ми писнеше от всичко), хол с камина и малко, кокетно дворче, силно предразполагащо към чаша бяло вино в летните следобеди.
След известно проучване, местните “агенти” които се занимаваха с жилища под наем, решиха че може да ни допуснат да живеем в Бронксвил.
Казвам това, защото някак си дискретно населението на селото винаги оставаше предимно “бяло”, много рядко да се види някой афро-американец, азиатец или “латино”. Те идваха да окосят тревата в градините, да ринат сняг през зимата или да гледат малки деца. Идваха сутрин и си отиваха вечер незнайно къде. Доминираха “уаспи”-те (бели, англо-саксонски протестанти)*, тук-там някой като нас от чаровните и загадъчни Балкани (случайно), или от богата Европа. Гето за богати бели хора. (Един познат евреин ми подшушна, че даже и евреи не се срещат в Бронксвил). Може и така да е….
Бронксвил е само на 28 минути с влак от Манхатън (влакът е на всеки 30 мин.). Влакът (от 1844 г. насам) дава възможност докато пиеш сутрешното си кафе да прочетеш най-важните страници от в. “Ню Йорк Таймс”. Поради това, че е чисто, спокойно и сигурно място, с меки заоблени хълмове, винаги зелени, дори през зимата, с огромни борове и 100-годишни дъбове между разкошните къщи строени преди повече от век, Бронксвил от много деситилетия насам привлича едни от най-богатите и най-влиятелни хора на Съединените щати. Ако средният годишен доход на семейство в САЩ е бил 42,000 долара през 2000 г., то в Бронксвил е бил 145,000. Селото е едно от най-богатите в цялата страна, и най-богатото в окръг Уестчестър.
Първите бели заселници идват през 1666 г. от Англия, а по-късно купуват земята от индианския вожд Граматан. Как я купуват един бог знае. Но именно на Граматан е кръстен по-късно прочутият хотел в Бронксвил, където са отсядали звезди като Грета Гарбо, Глория Суансън, писателят Тиодор Драйзър и първата дама (тогава) Елионор Рузвелт. Но хотела го катурват през 1972 г. В селото е живял известно време президентът Джон Кенеди, редакторът на “Ню Йоркър” Брендан Джил, видни ТВ-звезди и продуценти. Днес преобладават предимно милионери от Уолстрийт, чийто къщи струват между 3 и 30 милиона долара. А може и повече…
А в съседното село Такахоу живееха Добрин и Елиза, докато в южния край на Бронксвил в Маунт Върнан - Евгени и Албена, млади и кадърни българи, които успяха да превърнат една стара, паянтова къща в нещо като разкошен дворец. Да ти е драго да общуваш с такива българи.
За 7 години, през които живяхме в Бронксвил, водата не спря нито веднъж. Нито токът. Нито телевизионният сигнал, телефонът или Интернетът прекъсваха. Не се случи нито едно произшествие. Улиците винаги бяха чисти. Хълмовете и дърветата - зелени. Тревата - все подстригана. Никакви кражби. Много автомобили стояха отключени. Моите деца си губеха ключовете средно по 3 пъти седмично и у нас често беше отключено. Нищо не се случи. Въпреки честите дъждове или обилния сняг през зимата, канализацията работеше отлично. Асфалтираха улиците дори когато нямаше нужда…
Не искам да правя никакви сравнения с Драгалевци, където имам някаква къща, и ме е срам че съм българин, като се връщам през лятото. Няма по-мизерно село от Драгалевци, с непредсказуем волтаж на тока, с вода която или я няма, или достига 10 атмосфери и взривява бойлери, вентили и кранове… Където канализацията се нарича “септична яма” и през лятото мирише като в Бейрут през 1982 г. или в Кабул по време на различни нашествия… И където улиците приличат на тези в Багдад с ями от бомби и мини… Все места където съм работил, та мога да правя сравнения.
Само в едно си приличат Бронксвил и Драгалевци: по броя на джиповете на глава от населението. Огромни, скъпи и луксозни возила, управлявани (в Бронксвил) от усмихнати и любезни хора, а в Драгалевци - в повечето случаи - от намусени и сърдити физиономии.
Когато през лятото Манхатън се превръща в гореща, влажна фурна, Бронксвил е винаги свеж от прохладния бриз, който идва откъм океана. Селото е точно по средата между Атлантика и река Хъдзън, училището (1-12 клас) е безплатно за местните деца (годишната такса за останалите е 14,000 долара) и е на 3-то място в САЩ по академичните успехи на децата. Има и два колежа - “Конкордия” и “Сара Лоурънс”, където е учила навремето Йоко Оно, вдовицата на Джон Ленън.
Вечер хората нахлуват елегантни в уютните 7-8 ресторанта (повечето италиански), магазините (десетки) и банките (4 броя) спускат кепенците в 6 вечерта, само големият супермаркет е отворен до 9, за такива като мен.
Като наближи Коледа, селото грейва като посребрено. Всеки бор в двора пред къщата е украсен до неузнаваемост с разноцветни лампи и гирлянди; зад прозорците и стъклените врати надничат богато, но с вкус накичени елхи. Комините издишват приятно миришещ дъх на горящи дърва в камините, малки деца щъкат насам-натам по заснежените улици. Четирите църкви се пълнят с хора за празничните литургии. Прилича на Андерсенова приказка или на картина от Брьогел.
Другата малка разлика (от Бояна и Драгалевци) е, че хората тук нямат никакви огради или дувари с бодлива тел отгоре. Има едни ниски чамови летвички срамежливо изправени като в детска игра, подсказващи къде свършва единият двор и откъде започва другият. Няма дори “естествени” огради от високи храсти, кипариси или други “Берлински стени”. Завесите на прозорците почти никога не се спускат, за да се вижда цялото великолепие на дома отвън: тежки полилеи, скъпи мебели, библиотеки с много книги… Отникъде не се чува силна музика, която да подлудява комшиите… Те може и да не са близки приятели, но често се канят на гости един друг, пийват по чаша вино или гледат бейзболни мачове. (Но нямат ракия и салата като нас…) И странно, никой не паркира колата си пред двора на съседа си, въпреки че пред неговия двор място колкото щеш. А в Драгалевци е точно обратното: всички гледат да паркират така, че да ти запушат вратата. Това е сигурно знак колко сме си близки у нас…
Когато през зимата излезем сутрин на улицата в Бронксвил да ринем сняг, всичко оживява като във филм на Фелини. Докато прехвърлиш 2-3 тона сняг с греблото, научаваш маса неща за живота на комшията. Понякога това завършва с умерена почерпка.
Ето, така тече тихо и без особени събития животът в Бронксвил през последните 200-300 години. Полицейските патрулни коли “шетат” по улиците денонощно, 365 дни в годината. Може би затова нищо никога не се случва. Скучно и досадно. Дори 2-3 дупки няма по улиците да те стреснат когато си караш колата. И я няма тази дискретна, загадъчна балканска миризма на печени чушки, горящи влажни есенни листа, ферментиращо кисело зеле и уханни септични ями, които правят Драгалевци така неповторимо.
Искрено ваш,
Енчо Господинов
* Б. р. - от съкращението WASP - White, Anglo-Saxon and Protestant
 |
|
йосифовото коляно да осъди коляното на дюк за...
Господинът с къща в Драгалевци и Бронксвил
Кольо, нещо не схванах за какво се заяждашщ с човека. Той разказва как е там, как е тук. Не се оплаква. Нито споменава, че народа е "скапан". А аз смело казвам, че е скапан, злобен, завистлив, мързелив, подъл. И в твоето мнение прозират такива едни български черти. Гечо от Подуене
Не мога да разбера какъв е смисълът на този разказ. Напомня ми за едно предаване по американската телевизия как живеят богатите в Америка. Спомням си как един милиардер, който отива на почивка, рентува за целта една огромна къща, и всички къщи наоколо, за да може да почива на спокойствие. Докато си пиеше кафето, пред къщата стоеше един портиер, чиято длъжност се състоеше в това да му отваря и затваря вратата и да внимава да не влизат мухи. Ами какво ги интересуват нашите клошари как живеят милионерите в някакъв американски сабърб. Просто не мога да разбера какво искаше да каже господинът с този си разказ. Че американските мутри са усмихнати в джиповете си. Ами че и нашите мутри след време ще почнат да се усмихват. Още им е рано. Още са напрегнати. Това да украдеш, да ограбиш един цял народ за толкова кратко време, не е лека работа. Дайте им малко време. Те дори ще почнат да подхвърлят по някоя и друга стотинка на бездомните клошари, докато разбира се, си създадът свое собствено гето, така че, да не виждат повече бездомни, тъй като техните души ще се изнежат, както на тези от Бронксвил и срещата им с тези нещастници ще бъде ...още
крайно неприятна за техния изтънчен вкус. Това може дори да им припомни миналото, че те са просто едни престъпници и крадци.
Кольо даже не е разбрал, че разказвачът е живял там под наем. А горният комунист иска, ако може, да му се разказва за нерадостната съдба на клошарите и как живеят бедните експлоатирани маси в западния капитализъм. Носталгия по соцреализма го мъчи. Чети някои романчета има по темата, има и Максим Горки, за сърцето на Данко. Тия четива тук са ти сложни и непонятни.
Още едно странно доказателство за това, че когато търсят стил и красота, всички копират англичаните...
Бронксвил наистина е райско кътче. За нула време си в Манхатън и от повечето къщи си пеша до гарата. За съжаление има няколко сгради с апартаменти, които се дават под наем и са доста грозноватички и не се връзват с пейзажа, но да не придиряме излишно...........
Много хубаво разсказче.
Че и нагъл
Много ми допада мнението на 3.Анонимен. В България е точно така. Още сме във фазата на първоначално натрупване на капитала. А за САЩ е по-сложно, и все пак е загадка дали жителите биха си ограбили държавата и народа, ако можеха. Факт е, че в други страни от Източна Европа преходът стана по-иначе - това си личи по доходите. Писмото на Господинов е интересно, въпреки че не казва нищо изненадващо.
Въпреки че, използвайки Америка и нейната военна мощ, илиардерите ограбват населението на целия свят - населението на Америка, или самата Америка която е затънала в дългове, е също ограбена. Първоначалните грабежи и кражби не спират, само, че те са узаконени, и не изглеждат като кражби, а използване на човешки труд срещу заплащане. Намерени са механизми икономиката да се контролира. За да може да се използва сравнително евтина работна ръка, не трябва да се допуска икономиката да се "пренагрява". И все пак работниците в Европа и Америка са по-добре платени от тези в Африка и Азия. Целта е да се избегнат бунтове и недоволства. В Америка съществуват 3 класи като бедните са мнозинство. Над 10 милиона жители са без иншуранс за здраве, като въпреки това те са по-добре от бедните в България и другите слаборазвити страни. Средната класа са хора много добре задоволени, като те служат като буфер между бедните и богатите. На тях им се внушава, че те плащат високи данъци заради бедните, по която причина бедните са мразени от всички. Всъщност високите данъци се плащат заради вътрешните и външни дългове, отпуснати от богатите като инвестиции във войните. По каква причина тези пари не се инвестират директно в икономиката, а ...още
във войни, нека някой икономист отговори на този въпрос.
Ето и една басня за трите класи. За котките и мишките. Мишките плъхът и котарака Във хамбар смръдлив се сбраха. Котарака бизнесмен, със корем подут голем, Сред тълпата от гризачи, се изправя разярен. Кой ще бъде конгресмен, в тоз хамбар полусрутен? Мишките от страх се изпокриха, в малки дупчици се свиха. А големия гризач, плъхът долен подмазвач, Той на четири крака пред котака допълзя. Аз започна той така: Доктор съм и адвокат, Полицай и бюрократ, Пък макар и от рода, На тез миши същества Тук пред всички обявявам, Ваш покорен съм слуга. Вий сте бос във тоз хамбар, Вий на мишките сте цар, На света сте господар. Котаракът се засме И с ръката на сърце, Той пред всички се закле, Мишки само да яде. Плъховете той ще пази, Да ги някой не прегази. Те гръбнака са сега, На системата добра, И гласуват те до крак За всесилнии котарак.
Странен е понякога е-вестник. Пълен с любопитна информация, интригуващ, различен от безличната маса и изведнъж... вълненията на бивш сиромах наврял се на топло в къща на богати! Описание на удобствата на заможен Нюйоркски квартал от агент по недвижими имоти опитващ се да ни пробута къща там. Да, знаеме, че има заможни квартали. Някой дори живеем в такива (и мрем от скука, защото освен да пазаруват в петък, други културни мероприятия общо взето обитателите нямат). Знаем и че е различно от Драгалевци. Нещо друго ? Май няма. И ще ви кажа защо няма. Защото в такива квартали, както подметнах вече в скобите, всичко се свежда до консумация, преживяне на спокойствие и далеч от "проблемните" на света и дефекация. Прекрасен филм в тоя смисъл е "Американски прелести", където е загатнато, че именно зад прекрасните стени на тези мили къщи се случват перверзии и психопатни семейни ситуации, от които косата да ви настръхне. НПО организации алармираха миналата година, че менно в квартали, като Бронксвил (ставаше обаче въпрос за Европа) има най-често случаи на изнасилвания, включително от родители на децата си, които НЕ СЕ ОБЯВЯВАТ в полицията, поради страх от жертвите, че никой няма да повярва!!! Совите не са това ,което са.
Леле, колко нетолерантни и зли форумци... Май бедността, особено духовната, наистина е порок...
До Фенът от Каспичан. Материалното богатство и духовната бедност вървят ръка за ръка.
Добре, че не сте редактори, кой знае какви работи щяхме да четем, прецедени през вашата цензура.
До #15. Ако ти си изгубил 40 години от живота си като емигрант, нищо чудно и ти да станеш комунист. Но всъщност думата не трябва да има никакво значение. Това което е от значение е това дали имаш съвест или не. Ако ти си против бедните ограбените и измъчените, а си на страната на новозабогателите мутри които направиха промените за да могат да крадът по-безнаказано, да притежават частна ограбена от държавата собственост, и да казват, че са за демокрацията, то значи ти нямаш съвест пък независимо за какъв се мислиш, комунист, фашист, анархист и пр.
Анонимния, по логиката ви излиза, 4е колкото пове4е бедни има - у нас или по света, толкова пове4е духовността се увели4ава... Все едно 4е 4увам Ленин...
До #17. Почти всички религии отричат материалното. Всъщност Ленин е материалист. Дали е духовно или не духовно в едно общество да има милиардери, когато на 100 метра от офисите им под мостовете мръзнат и гладуват бездомни, вие кажете. За мен това е не само не духовно, но неморално и безсъвестно. Все пак не трябва да забравяме, че сме хора не сме животни. А сега на вашият аргумент. Духовно бедни и не морални са не богатите защото са богати, а защото са ограбили околните и са ги превърнали в гладуващи и мръзнещи бездомни. Това не значи, че всички бедни са духовно богати.Всъшност не е необходимо да умуваш върху духовното и не духовното. Бъди човек, това е достатъчно.
Пич, съвсем ти е каша в главата. Първо - аз не искам да чета и да слушам за бездомни. Няма какво да ми кажат, техните разсъждения са боклук. Те искат само покрив и да се нахранят. И затова в САЩ и Канада има достатъчно места, където хранят и дават покрив. Но това са социално неадеквтани хора, те нямат воля, нямат амбиция. Ако имаха - в Америка работа бол, възможности бол, ще си намерят нещо в живота. Тук, в България, по-няма работа и възможности. Така че не ми плачи за бедните. В 21 век това е относително и не е заради богатите и системата. Много си ретро. От 100 души поне 7-8 са неадекватни за каквото и да е работа. Още 15-20 са нискоинтелигентни, но вършат работа. Това по дефолт, по рождение. А в САЩ безработицата е под 5%. Нещо да ти говори това? Седнал си да плачеш за несправедливото западно общество. Ай сиктир. А знаеш ли как е в Русия? В Китай? Знаеш ли какво могат да си позволят хората там? Колко са тези, които са щастливи? Които имат достатъчно пари, за да не са унизени. Писна ми от плямпане на сиромахомили като тебе.
А, как ще обясните следното: Негрите докато бяха роби, бяха адекватни за работа дори се продаваха на пазара. След като се премахна робството те изведнъж станаха не адекватни. И второ безработицата в Америка официялно е над 5%, а реално е много повече. Безработицата в Америка се определя по следния начин. Има частна фирма която прави интервюта на определен брой хора. Един от въпросите е дали сте търсили работа в последните 2 седмици. Ако не сте, значи не сте безработен. Има много хора които са изгубили надежда да си намерят работа. Този процент макар и не реален се използва от бизнесите при техото планиране. И трето в интерес на бизнесите е да има по-голяма безработица, за да има по-голям избор от работници, и по-ниско заплашане. Това са факторите които правят хората "неадекватни".
Fan ot Ka4an, не съм зъл, взел си ме много на сериозно. Нетолерантен па хич. И не бих съдил никого. И сред "заспалия" Бронксвил се намира някой, който будува нощем, горящ от въпроси за Вселената -сигурен съм. И не всички бездомници "искат само покрив и да се нахранят" -в това съм още по-сигурен. Идеята ми беше, чисто весникарски да погледнем, що за вид емоция ни донася горната статия. Малко повърхностна ми се вижда. А сравнението дебелашко. Защо не се сравни Бронксвил с Факултето, там еоще по-зле. Има си други страници за възхфала на алей и недвижими имоти. А иначе квартала е супер, както го описвате. Мюнстер ,примерно, е също невероятна приказка, но да седна да го сравнявам с кв.Хаджи Димитър на дълго и на широко, нали...
горния Анонимус съм аз
Безработицата в САЩ се изчислява много сериозно, а не с анкети ,както ти си въобразяваш. Отвори агенция Блумберг, примерно, и ще видиш че данни се подават и месечно, и седмично - колко молби за безработица са подадени, колко работни места са открити, тя се изчислява поне по 5 начина и се коригира на месечна и годишна база. И е под 5%, ако нямаш нищо хпротив, вече не знам колко години. И може би трябва да ти стане ясно защо всяка година желаещите да емигрират в САщ се увеличават. Защото там има мръсен капитализъм? Защото има бедни и живеят зле?
Ти ако искаш си сравнявай Бронксвил с Факултето, на мен сравнението с Драгалевци ми се струва точно на място. Може би трябва някой негърски квартал да се сравни с Факултето. Но нито някой познава негърски квартал в САЩ, нито някой познава Факултето или Столипиново, че да направи такова сравнение. И не знам дали някой ще се забавлява да чете за мръсотии и простотии
Мче те мръсотиите и простотиите са в тоя форум. Явно се забавляваме не само да ги четем, хе-хе.
Mnogo tochen i, kakto vinagi, interesen razkaz, bagodarim!
Въобще не съществува такова градче! Авторът лъже - там където е бил е военна база и могат да живеят само служители на Пентагона и на ЦРУ! Богаташи тама няма, всички къщи са казионни!
http://en.wikipedia.org/wiki/Bronxville,_New_York
Аз живея в Драгалевци.На Симеоновското шосе точно пред нас има огромна дупка. Тротоарът е заринат от събран пясък, който дамите от Чистота са били така любезни да съберат, но не и да изхвърлят. В момента вече 5 часа нямаме вода, защото страхотната компания Софийска Вода прави ремонт (забиват дървени чепове в спуканите тръби, за да ги "позакърпят" за малко). Но знаете ли какво? Разказът на момчето много ме обиди. НЕ защото се залъгвам, че българската действителност е розова, а защото няма нищо по-жалко от народ, който сам се опитва да си наложи,че неговото не струва, но видите ли чуждото е брилянтно! Булшит! Споменавайки САЩ, самите американци вече са загубили вяра в "американската мечта" и "страната на неограничените възможности". Тези лозунги продължават да витаят само около Елис айлънд и Статуята на свободата, но някой някога да е виждал американец, който не се гордее с произхода си?! Та те се чувстват господари на вселената ИМЕННО, защото са американци. Така се създава гражданско общество. То се гради от хора, които колкото и да виждат, че тънат в "септичната яма" на собствения си квартал, не се отказват и не спират да си повтарят, че ако искат нещата да са им наред, трябва да са ...още
по-активни в оправянето им. Но не активно пишещи стратии за илюзорния рай отвъд Отечеството, а дейно работещи за промени в страната, в която са техните роднини,приятели,дом. За много от вас сигурно звуча като огромна идеалистка, но ако сами не си повярваме, че има смисъл да поработим за благото на България, Драгалевци ще продължи да няма канализация, София ще тъне в същата мизерия, а селата ни ще приличат на гробници на собствената ни история. Та другия път, като видите дупката пред вас, не я подминавайте с начумерена от отегчение физиономия, ами звъннете един,два,три... телефона на общината, чиято работа не е да спи. В крайна сметка ние сме тези, които трябва да я събудим. Нищо лично към тези, които са дълбоко убедени, че за тях няма живот в "скапаната им държавица". Ако са щастливи- да живеят, където и да е, но да не се опитват изкуствено да насаждат комплекси на онези, които са "балъци", че не са се чупили от България. Може да нямам канализация, но съм сигурна, че съм по-умна и способна от 70% от американците на моята възраст. Вярвам също, че с повече соц. ангажирани и обединени хора, оправия има.