Емоции с една бутилка българско вино във Франция…

11 Октомври 2007

Александър Раковски*  

Кутията на скъпоценния подарък - каберне 1983 г., сертификатът към него и тапата. Снимки: авторът

Франция се слави със своето вино в цял свят. Макар и в момента да преживява известна криза под натиска на конкуренцията от Австралия, Чили, Калифорния и Южна Африка, френското вино си остава еталон за качество и изисканост. Вярно е, че голяма роля за тази медиатична стабилност играе и легендата за уникалността на френските вина, градена в продължение на столетия. Трудно е да разрушиш такъв имидж, дори с аргументи като “има и лоши френски вина“ или прекалено високите цени. Особено след като (както забелязах последният път в България) и у нас цените на античното питие растат главоломно.

Нямам представа колко са платили милите ни гости от родината, за да ми доставят радост с една бутилка елитно българско вино… Казвам го, защото съвсем не става дума за обикновена бутилка! Поставена е в луксозна кутия от масивно дърво с метална закопчалка, гравирано на капака лого и наименование на фирмата-производител: Ловико- Сухиндол. Вътре, бутилката е разположена сред шепа едри дървени стърготини (не разбрах точно посланието, но както и да е…). Намерих и един свитък от груба хартия, обвързан с въженце и носещ печат от червен восък върху малка дъсчица (още един дърводелски отпадък). Разгъвайки с трепет това послание от древността (тук символът е ясен), откривам, че това е сертификат за автентичност, който носи номера на бутилката (големите вина винаги са точно определен брой бутилки, всяка от тях номерирана), сорта грозде ‐ Каберне Совиньон, годината на реколтата - 1983 и подпис на избения майстор. Впечатляващо!

Домакинът прелива виното в декантер. Снимка: Кристиан Бове

Ето,казвам си, нещо, с което можем да покажем на братята французи, че не сме вчерашни, че и ние можем да правим хубаво вино, че можем да прибавим нещо към прочутото “art de vivre”, сиреч - изкуството да живееш.

Но ме обземат и съмнения. Казвам си, че не е възможно едно българско вино да отлежи 24 години и все още да става за пиене. Това е въпрос на реколта ‐ всяка година условията са различни, а от изключителна важност е и начинът, по който се обработват лозята. Като анекдот ще добавя, че по-сериозните френски лозари правят “зелен гроздобер“ т. е. изпокъсват определен брой гроздови чепки още докато са зелени, за да подсилят останалите. А да не говорим за технологията на винификация, която си е чиста наука и се провежда с изключителна стриктност и в лабораторни условия. Нашата винарска традиция много често се свеждаше до произвеждане на максимално количество и с основната цел виното да издържи до “напролет“ (както казваше дядо ми на село), тъй като така или иначе през студените зимни вечери всичко се изпиваше с мръвки от ланшното прасе.

Тапата с изписана на нея година 1989 и етикетът към бутилката с реколта 1983 г. Снимка: авторът

Край на спомените и съмненията ‐ гостите вече пристигат. Поканили сме френско-българска компания, за да се намалят евентуалните поражения. Приготвил съм и една бутилка Saint-Emilion от 1998 (скромно - не повече от 30 евро), в случай, че българското изобщо не се пие. Отварянето на бутилката е повод за малко шоу ‐ вадя декантер, специална фунийка с цедка (ако случайно има утайки ‐ нали е старо вино), изобщо сервиране “с всичките му приклякания“. Естествено - отпивам. И… какво се оказва? Виното става за пиене ‐ невероятно! Обаче факт! И на цвят, и на мирис, и на вкус (държа на тази последователност), просто става. Вярно, не е “Бордо”, няма го оня софистициран меланж от вкусове и аромати, но си е едно добро Каберне.

Снимка: авторът

Следва отпускане не само от моя страна, но и от страна на гостите и вечерта потича като руйно вино. Вживявайки се в ролята си на сомелиер, аз съм предвидил и малка чинийка, в която да сложа тапата като доказателство, че виното е читаво, не мирише на корк и е от съответната година.

И тук настъпва драматичният обрат! Макар и опиянен (не само от виното, но и от гордост!), забелязвам, че на тапата е отпечатана годината. Чудесно, ами точно така трябва ‐ има хора, които си правят колекции от тапи на изпитите вина. Само че един малък детайл ме кара бързо да изтрезнея и без видим повод да “отсервирам” чинийката с парчето корк. И причината е много проста: годината, изписана на въпросната тапа, е 1989, с други думи 6 години по-късно от обявената в сертификата за автентичност 1983!**

Слава богу никой нищо не разбра, пак спасихме положението и честта на майка България.

Кажете ми честно, не съм ли истински патриот?

Наздраве от Париж!

——————————

* Б. р. - Авторът живее и работи от 16 години в Париж, по професия е режисьор, снимал е многократно документални филми за френски вина от областта Бордо и др.

** Б. р. - В българската винарска практика от 80-те години максималните срокове за отлежаване в бъчва са 2-3 години, след което виното се бутилира. Обикновено отлежаването в бъчва е 6 месеца - 1 година. Тоест разминаването в годините на тапата и етикета не може да се обясни с това, че виното е отлежавало в бъчва 6 години и тогава е бутилирано. По сегашните нормативи и практики в България вината отлежават в бъчва максимум 1 година и след това стареят в бутилка.

Етикет: Париж, емигранти, българи по света, вино

1. 1) Барман 11 Октомври, 2007 в 3:18 am
   Хайде сега, някакви си шест години... Много е грешно схващането, че по-старо е виното, по-добро е. Който е в час с тия работи, знае, че реколктата в Сухиндол е по-добра 1990-а, отколкото 1989 или 1988, защото е валяло малко или много, реколтата е била по-добра по някяква причина. Давам го само като пример с годините. Но пък същата година в друга зона може и да е по-добра... Чувал съм от разбирачи в ресторант да им предлагат много старо, а те не искат това от 1982, а да питат от този район има ли от 1986.
2. 2) Димитрова Филипова 11 Октомври, 2007 в 9:41 am
   Много се радвам, че сте имали такъв късмет. Това е достатъчно, за да ни зареди батериите на национална гордост и принадлежност към племето с най-стари винарски традиции (дано да сме се паднали от траките). Иначе старото вино е като старата любов - много шум за нищо. Но като си помисли човек, 1983 е далеч назад в развития социализъм, може тогава да са отлежавали вината за специалните цели на политбюро, и като идва паметната 1989 година - на бързо го бутилират , пак за някакви "специални" хора. Изобщо, историята може да добие много интересен политически привкус....Как мислите, от всяка трънка може да излезе заек!
3. 3) Насо 11 Октомври, 2007 в 1:23 pm
   Доста полезна е забележката на редактора, написана под статията. И на мен ми мина през ума, че това може да е разминаване между годината на производство и тази на бутилиране, но явно става дума за обикновено нашенско "гяволеене" от страна на производителите. То, Андрешко по нашите земи вирее ... и не само вирее, ами напоследък цялата ни държава управлява! Тъй че, дето се вика, във виното да ни беше проблемът ...
4. 4) Дон С.Р. от Перу 11 Октомври, 2007 в 4:56 pm
   Драги Сашо, чудесно си го написал! Ами, бащичко!Чрез една тапа ти ни изправяш пред един трудно решим национално-регионално-манталитенто-политико-икономически казус, както биха казали някои от "елита"(още едно,друго менте). Така е, заляти от ментета от всякъкав порядък, ние едва държим устите си на повърхността, поради което се раздираме от съмнения и се радваме когато ги разобличаваме. Но като един уморен песимист на мене ми се иска, все пак да има нещо истинско в нашата мила родина,още повече in vino veritas! Та, бидейки изкушен в домашното винопроизводство и аз поддържам една селекция от каберне 1983 г. от Винпром -Перущица, като периодически я "подмладявам" с вино от добра нова реколта. Е, добре, че по тапите ми няма отпечатана година, но те уверявам, че ги сменям с нови. Тапите са нови но виното е старо и е станало превъзходно. Една идея,поръчай си Bordo-812 и му провери тапата. Интересно би било, ако е от 1812 г! Това пиша само като опит да позащитя националната чест, колкото е останала. С две думи: по-добре мошенници, отколкото мошенници-баламури.
5. 5) Бат Въсо 11 Октомври, 2007 в 10:53 pm
   Скъпи Сашо, Правиш от мухата слон, но нейсе. Иначе Сент Емилион доколкото знам е ретион а не проязводител, нито сорт вино... Все едно да кажеш едно Мелнишко, но хич да не те е грижа. Истината е казана отдавна : ин вино веритас. Така че Наздраве!
6. 6) До Бат Въсо 24 Октомври, 2007 в 12:04 am
   Драги, хубаво би било преди да ехидничиш да прочетеш нещо по въпроса и да научиш, че Сент-Емилион е не само име на град в Югозападна Франция, но и сорт грозде, лозя, основа на големи френски червени вина...
7. 7) Бат Въсо 29 Октомври, 2007 в 5:24 pm
   Отговор на този който ми писа. Придполагам че е самият Сандо. Ако е той - нека не си мисли, че ехидствам. Просто исках да дам знак, че един негов съученик от 9то е прочел написаното от него чак в ниските земи. Но от друга страна, той - сигурно не би писал, че има сорт вино Сент Емилион. Иначе - в София най-известното е от сорта Бай Генчо - направено от уникалния български сорт носещ същото име и от едноименния регион - някъде пазарджишко или може би провдивско (или плевенско). Но нейсе! Наздраве на всички любители на Червеното вино. Мене ако питаш Памид!
8. 8) Sando 6 Ноември, 2007 в 8:37 am
   Админ: Кирилица!...............Abe, bat'Vaso, kak si predstaviach, che chte se zanimavam da picha ot chujdo ime, vmesto da ti digna telefon i da te ivikm da piem po edin Saint Emilion v Paris ili v Pays Bas. Ne se vpriagaj tolkova, ami se obadi !
9. 9) Селинджър 9 Ноември, 2007 в 5:10 am
   глей сеа - по-добре аз да излезна простак, затва нека пиша така, но малко ми снобееш уонабидегустаторе... 30 евро вино, гости начи и тапата - ноо важно... =======
10. 10) Мистър 8 Август, 2008 в 4:56 pm
    Имал съм удоволствието да опитам едно от тези енотечни вина на Ловико и трябва да Ви кажа, че са найстина превъзходни. За съжеление някой други от техните продукти не са изобщо са споменаване. Поздрави мр www.mrwine.bg