Жозе Моуриньо си тръгна от “Челси”, без да успее да спечели Шампионската лига
Снимка: Ройтерс

Никой не е предполагал, че сприхавият, непредсказуем и импулсивен Жозе Моуриньо ще напусне „Челси” тихомълком. От Моуриньо, който притежава драматичен талант в изобилие, винаги очаквахме да направи нещо необичайно, когато дойде време да си тръгне от „Стамфорд Бридж”. Малцина мислеха, че той ще напусне още в самото начало на първенството, а основната му цел – да спечели Шампионската лига с „Челси” – ще остане неосъществена.

Точните причини за заминаването му са обвити с мистерия, след като съобщението изтече от клубния сайт посред нощ. Но изглеждаше неизбежно поредният скандал с всесилния Роман Абрамович да дойде в повече на собственика. Отношенията им през последните месеци бяха повече от враждебни.

Абрамович така и не прости липсата на трофея от Шампионската лига въпреки двете титли, ФА къп и двете купи на Лигата. Към това трябва да се добави и неумението на отбора да играе красив, атрактивен футбол при всичките чекове, които руският милиардер разписа в последните три години.

Гледката на полупразния „Стамфорд Бридж” срещу „Розенборг” във вторник може да е била последната капка, преляла чашата на търпението на Абрамович, който скандално бе заснет да се усмихва широко, когато норвежците поведоха в резултата. Мирът в клуба се бе върнал в края на миналия сезон, но отношенията между собственика и мениджъра винаги бяха на ръба и колебливият старт отвори старата вражда.

Абрамович може да смята, че се е справил с един от най-големите си дразнители в живота, след като Моуриньо пусна SMS-ите си за сбогом, но пък сега навлиза в най-хазартния период от престоя си в клуба.

В лицето на Моуриньо той загуби повече от един мениджър. Той загуби талисмана за феновете на „Челси”, а също и за футболисти като Джон Тери и Франк Лампард.

Хората се делят на два типа, когато стане дума за Моуриньо. Или обичате, или мразите този непослушен португалски треньор, който пет пари не дава за репутацията на най-големите си конкуренти Алекс Фъргюсън, Арсен Венгер и Рафа Бенитес. Моуриньо привлече повече дами към футбола с мургавото си лице и небръсната си тридневна брада, което само допълва имиджа му на непоносимото дете сред мениджърите на Висшата лига.

„Челси” не бе печелил титла в продължение на 50 години, преди Моуриньо да дойде. Подкрепен от милионите на Роман Абрамович, той успя още при първия си опит през 2005 г. и повтори успеха си 12 месеца по-късно. Напускането му вероятно ще провокира масово отчаяние сред феновете на тима, а Абрамович трябва да внимава с избора на наследник, ако иска да излекува раните им.
Едно нещо е сигурно. Висшата лига и най-вече „Челси” е много по-скучно място от четвъртък сутрин. Обичан или мразен, Моуриньо бе част от вълшебството на английския футбол. Забравете моментите на глупост, арогантност, дори и възгледите му за световния футбол. Те са само част от една уникална фигура в тази игра. Моуриньо можеше да се изказва на висок глас, защото имаше история зад гърба си. Бъдете сигурни, че сега ще го залеят с оферти за нова работа. Той оставя зад себе си досие от успехи в „Челси”, като върху тях хвърлят сянка само двата загубени полуфинала от „Ливърпул” в Шампионската лига. Моуриньо създаде здрава връзка с играчите си, макар че заминаването му може би е донесло радост на най-скъпия от тях – струващия 31 млн. паунда Андрей Шевченко. Вероятно така Абрамович за пръв път се е противопоставил на мениджъра, но украинецът така и не доказа правотата на собственика.

Сега „Челси” изпада в сериозна криза, защото много от играчите са лично свързани с Моуриньо. Естествено, те играят за всеки, които им осигури прилично количество пари, но едва ли това е всичко за мъже като Тери, Лампард и Дрогба. Те без съмнение ще търсят гаранции от Абрамович за бъдещето, но със сигурност днес са съкрушени от загубата на Моуриньо.

Той ни дразнеше, объркваше, но в същото време носеше емоции и непредсказуемост във Висшата лига, които отекваха по цял свят.

Моуриньо бе най-добрият мениджър, който „Челси” някога е имал. Времето ще покаже дали Абрамович е бил прав да не му даде още един шанс. Жозе сам се провъзгласи за Господин Специален, но са малцина онези, които не биха се съгласили с тази оценка.

Довиждане, Жозе! Много ще ни липсваш.

Класически цитати от Моуриньо от престоя му на Острова

“Моля да не ме наричате арогантен, защото аз съм европейски шампион и мисля, че съм Специален” – при представянето си пред английските медии след идването си от „Порто” през 2004 г.

“Ако исках да имам лека работа, щях да остана в „Порто” – красиви сини седалки, купата на шампионите, Бог и след Бог – аз” – през юли 2004 г.

“Както казваме в Португалия, те докараха автобус и го паркираха пред вратата” – за дефанзивната тактика на „Тотнъм” след 0:0 през септември, 2004 г.

“През второто полувреме имаше свирка след свирка, фаул след фаул, измама след измама. Реферът ръководеше мача по един начин преди почивката и по друг след това. Знам, че съдията не се е прибрал сам в съблекалнята на почивката” – Моуриньо обвинява мениджъра на „Юнайтед” Алекс Фъргюсън, че е повлиял на рефера по време на паузата на полуфинала за купата на Лигата през януари 2005 г. Беше глобен за това изказване.

“След мача в сряда ние бяхме заедно с моя офис, говорихме си, пихме вино. За жалост, виното бе твърде лошо и той се оплакваше. Така че когато отидем на „Олд Трафорд” за втория мач, който е навръх рождения ми ден, ще му занесе бутилка прекрасно португалско вино” – Моуриньо обяснява, че не таи лоши чувства към Фъргюсън.

“Ливърпул” вкара, ако изобщо може да се каже вкара, защото по-скоро страничният съдия ни вкара гол” – коментар за попадението на Луис Гарсия от „Ливърпул” на полуфинала в Шампионската лига през 2005 г., когато топката не пресече голлинията.

“Мисля, че той е като онези хора, на които им казват воайори. Обича да гледа другите хора. Има хора, които у дома си имат големи телескопи и наблюдават какво става в чуждите домове. Той говори, говори, говори само за „Челси” – за Арсен Венгер през октомври 2005 г.

“Повече се страхувам от птичия грип, отколкото от футбола. Какво е футболът в сравнение с живота? Може би трябва да купя маски за себе си и за момчетата” – Моуриньо споделя, че има по-важни работи, за които да се тревожи, отколкото стопяването на аванса на „Челси” от страна на „Арсенал” до седем точки през април 2006 г.

„Погледнете новата ми прическа – аз съм готов за война” – Моуриньо показва как се е остригал „нула номер” през лятото на 2006 г. Беше последван и от няколко свои играчи.

“Макелеле не е футболист – Макелеле е роб” – Моуриньо критикува Франция за повиквателната, изпратена до французина за среща за националния тим, въпреки че той обяви края на международната си кариера след Мондиал`06.

“Не е разрешено да бъдат отсъждани дузпи срещу „Манчестър Юнайтед” и не е разрешено да се дават дузпи за „Челси”. Ако пак ме накажат, че казвам истината, то това е краят на демокрацията. Значи сме се върнали в Средновековието” – коментар за ситуации в мачовете на двата конкурента за титлата през април 2007 г.

“След всичко, което се случи този сезон – а то никак не е малко – стигнах до заключението, че умея да губя” – през май 2007 г., след като „Юнайтед” взе титлата.

“Кучето ми е добре и е в Португалия. Голямата заплаха е премахната. Не бива да се притеснявате повече за престъпността” – Моуриньо споделя мисли за йоркшиския си териер Лея. След като отказа да го даде за ваксинация, португалецът бе арестуван за няколко часа.

“За мен има само два начина да напусна „Челси”. Единият е през юни 2010-а, когато свършва контрактът ми, при положение, че не ми бъде предложен нов. Вторият начин е да ме уволнят. Да си тръгна по собствено желание – няма такъв филм. Никога не бих сторил това на феновете на „Челси” – преди последния финал за Купата на Лигата.

Етикет: футбол, олигарси