Никола Саркози представи пред френски дипломати възгледите си за външната политика. Новият президент отправи ясен сигнал, че Франция сменя ориентирите от времето на предшественика си Жак Ширак. Днес страната е изправена пред нови задачи - да се сприятели със САЩ и да “развали” приятелството с Русия.

Никола Саркози обича всичко американско – от хамбургерите и холивудските филми до икономическия и социален модел на държавата и президента Джордж Буш. Снимка: Ройтерс

В последно време отношенията между Франция и официален Вашингтон бяха твърде напрегнати. Навремето Париж реагира твърдо на американското военно нахлуване в Ирак, а Франция беше залята от антивоенни протести. Патриотичните американци отвърнаха с бойкот на френските вина и пътешествията до Лазурния бряг, а законодателите в САЩ дори наредиха “френските” пържените картофки в бюфетите на Конгреса да бъдат преименувани на “картофки на Свободата”.

Затова пък между Франция и Русия доскоро имаше пълно взаимно разбирателство и стратегическо партньорство. В дипломатическата война, предшествала войната в Ирак, Москва подкрепи Париж и открито се присъедини към лагера на мира. Путин и Ширак се представяха като близки приятели, макар всъщност последният да не черпеше големи дивиденти от тази дружба.

Веднъж например Ширак покани Путин на празнична вечеря в Рига, където имаше среща на върха на НАТО и никой не очакваше появата на руския президент. Казват, че Буш, възмутен, бълвал змии и гущери, а Вайра Вике-Фрайберга - домакин на форума – се канела да откаже виза на неканения гост, за да не допусне някоя провокация. Путин обаче я предотврати сам, като се извини с натоварената си президентска програма.

Обикновените французи също не бяха във възторг от симпатиите на държавния си глава. Много упреци предизвика решението на Ширак да награди Путин с националния орден на Почетния легион. Упрекваше го и Саркози, изградил цялата си предизборна кампания върху критики срещу действащия президент.

Днес не се очертават никакви ордени. Новият френски лидер отдавна е прочут като възторжен поклонник на всичко американско - от хамбургерите и холивудските филми до икономическия и социалния държавен модел, който би желал да реализира в своята страна. Още като вътрешен министър той беше споменаван в печата с презрителния прякор “Сарко американеца”, който продължава да оправдава и на президентския пост. Неотдавна Саркози прекара отпуската си в САЩ, в щата Ню Хемпшир, на разкошната яхта на свой американски приятел милиардер. Нещо нечувано за Франция - за пръв път президент не летува на Лазурния бряг, а в друга държава. И то в коя!

Заради ваканцията си в САЩ френският президент беше обвинен в липса на патриотизъм. Засега единствено резките му думи във външната политика качват и без това ниския му рейтинг. Снимка: Ройтерс

Саркози беше обсипан с обвинения, че му липсва патриотизъм, но сега френският печат се изказва далеч по-сдържано. Според чуждестранни медии президентът е успял да сложи ред в отношенията си с “четвъртата власт”. Начело на трите ключови медийни холдинги във Франция стоят лични приятели на Саркози. Затова в последно време нивото на критичност във френския печат необичайно спадна. Почти не се пише нито за продължаващите имигрантски бунтове, нито за икономическите проблеми и рязко намалелия БВП.

Колкото до външната политика, там обичта на френския президент към страната на свободата и колосалната демокрация пролича с пълна сила. Тези дни например дипломатите научиха от Никола Саркози, че Китай е “ненаситен”, а Русия - “брутална”, че Иран трябва да бъде притискан по-силно - инак светът ще получи или иранска бомба, или бомбардировка на самия Иран.

Изявленията за Ирак са по-мъгляви. Темата и досега е болна за французите, затова Саркози не се осмели да подкрепи Америка явно, дори се обяви в полза на точен график за изтегляне на чуждестранните войски от Ирак. Но докато твърди, по традиция, че Франция е против войната в Ирак, той не забравя да добави, че в борбата с международния тероризъм САЩ могат изцяло да разчитат на френското правителство и народ.

Далеч по-неясно е отношението на френския президент към Русия. У Саркози явно се борят личната неприязън и политическият прагматизъм. Публичните упреци за нарушаването на човешките права и напомнянията за войната в Чечения се редуват с уверения, че Русия “отново е станала велика световна държава”, и че с Путин “е интересно да се общува”. А обвиненията, че Русия злоупотребява с мястото си на енергийния пазар, не намаляват стремежа на Саркози да извлече максимална полза от енергийните ресурси на федерацията.

Съвсем скоро Русия и Франция се споразумяха “Газпром” и френският петролен гигант “Тотал” да разработват съвместно Щокманското находище. С това Саркози отбеляза една от първите си големи победи на новия пост. Френският президент обаче побърза да демонстрира, че икономическото сътрудничество съвсем не означава политическа подкрепа. Затова скоро след сключването на договора последва неприятна изненада за Русия - в конфликта й с Великобритания за екстрадицията на Андрей Луговой Франция публично взе страната на своята съседка.

Неочаквано острите изказвания на Саркози по адрес на Русия едва ли са осъзнати политически стъпки за засилване на конфронтацията. Те отразяват по-скоро новия, американски стил във френската политика, който е принос на новия президент. Стил, по-емоционален и дори понякога грубоват, но също така прагматичен. Естествено, малко шокиращи са откровените думи на Саркози (например “Поведението на Русия напоследък ми действа на нервите”), немислими в устата на всеки друг европейски лидер. Тъкмо те обаче качват неговата популярност в собствената му страна. Както впрочем и лютите думи на руския президент, посъветвал неотдавна Великобритания “да си смени мозъка”.

Днес популярността е крайно необходима на Никола Саркози. Въпреки победата на президентските избори рейтингът му във Франция е твърде нисък. При това положението в страната не е блестящо и болният проблем с етническите малцинства, от който Саркози навремето натрупа доста предизборни точки, остава все така остър. Съответно като всеки политик, който не е здраво стъпил на краката си, той просто има нужда от PR, макар да избира не най-подходящите начини за целта.
Саркози със сигурност разбира, че е вредно да влиза в конфликти с Русия, а е невъзможно да я игнорира. Това оставя надеждата, че след като овладее нервите си, разклатени от поведението на Москва, новоизпеченият президент ще осигури на традиционната френска практичност възможността и занапред да надделява над американската самонадеяност.