Метро менструално мъжко Барби
8 Август 2007
Малък увод - бележка от авторката за тези, които не знаят с какво се занимава, освен че се опитва да си обясни света чрез писане. Авторката е офис мениджър на една мега ексклузивна компания за бижута в Лос Анджелис – “Дейвид Уеб”, най-големият американски бижутер.
От 8 години пише творенията си обградена от злато, платина, диаманти, изумруди, рубини и перли. Може да се каже, че животът й е леко сюрреалистичен, а може и шизофреничен, защото авторката е хамелеонка, изменяща мислите си според обстановката. Ту е човек, обслужващ най-богатите хора на планетата, ту е писателка с не по-малко богато въображение. Ту е българка, ту е американка. Ту е бизнесдама, ту е луд за връзване човек, обитаващ светове непонятни, дори плашещи за повечето хора. Но, общо взето, има смелостта да бъде себе си, въпреки всичко, което би се опитало да й попречи.
Всичко това има значение за да можете да разберете как се случват моите разкази. Те са истината и само истината - такава каквато ми се струва в момента.
Преди време в магазина ни дойде едно войниче, току-що завърнало се от Ирак. Беше дошло специално да види бижутата на Дейвид Уеб, защото, когато освобождавали Багдад от хората на Саддам, открили в дворците огромни количества от нашите бижута. Те така го впечатлили, че искал на всяка цена да види къде и какво е това “Дейвид Уеб”. И ето - след ужасни кървави престрелки, се беше се озовал жив и здрав в пещерата на Али Баба, но не обитавана от суни или шиити, а от една не особено впечатляваща се от парите българка, озовала се пък от своя страна на пъпа на Вселената - Бевърли Хилс. Да го бях мислила, нямаше да го измисля така….
* * *
Днес в магазина се появи едно ужасно красиво момче. Висок, с черни очи, надничащи из под шапка. Шапката беше малка, с подвита от една страна периферия - много се носят сега от метро сексуални мъже* с вкус към момчешки групи. Не, не казвам, че беше гей, нищо не казвам.
Тялото му беше идеално. Носеше бяла фланелка и джинси с перфектно дупе под тях. Очите ми тайно светнаха, но не защото имах намерения да ям тази мъжка Червена шапчица, а защото толкова ми беше скучно, че си казах: ето, този е едно чудно забавление!
Момчето не беше срамежливо – още един плюс, когато търсиш хляб и зрелища. Направо се втренчи в огромните ни барокови перли и каза:
- О, Господи, тези перли са огромни! Обожавам перли, искам да си купя дълъг гердан, тези сигурно струват много….
Казах му, че са 120 000 долара, но ще му ги дам за сто. Направо ще му ги подаря, `дет се вика. Той полу-срамежливо, полу-кокетно попита:
- Може ли да ги пробвам?
Само това чаках. Ужасно исках да видя тази мъжка красота украсена с гердан от едни от най-изключителните барокови перли на тази планета. На друга може да има и по-добри, но тук - толкова. А бароковите перли според мен са много по-красиви от другите, защото са с неправилна форма – не са кръгли. Несъвършенството е толкова по-забавно. Нашите са от Южните морета, близо до Нова Зеландия или Таити от където идват най-скъпите. Тези произведения на изкуството, създадени от сълзите на мекотело, се произвеждат от два вида миди: Pinctada margaritifera и Pinctada maxima. Едната е с бели, а другата с черни устни. Много секси миди, раждащи удоволствие за хората.
Закачих гердана на момчето и то стана шеметно. Забравих да кажа, че на дясната ръка имаше огромна татуировка на червено сърце. С татуировката, шапката и перлите се превърна в един цивилизован и доста безпомощен на вид пират. Оглеждаше се щастливо в огледалото, а аз извадих от сейфа огромни перлени обеци и му ги подадох. Той ги погледна без да се изненада, после ме погледна в очите и попита:
- Окей ли е да ги пробвам? Мъже май не носят такива обеци.
Засмях се и му отговорих:
- Не мисля, че ще сте първият.
Сложи първо едната, огледа се кокетно, после сложи и другата и се превърна в картина. Беше не само физически красив, но и по детски откровен и доверчив. Много впечатляващо. Умрях от кеф. Гледам го аз, той също се гледа и от време на време ме поглежда. После и двамата се наслаждаваме на образа му в огледалото. Реших да го успокоя все пак, въпреки че той май нямаше никаква нужда да бъде успокояван. По-скоро аз бях тази, която трябваше да каже нещо на себе си, за да го приеме напълно такъв какъвто е – млад красив мъж от 21-ви век, за който не можеш да си сигурна дали е мъж. Радвах му се като на някакво живо мъжко Барби. Ако можех, бих си поиграла с него на гримиране, преобличане, дори бих го облякла с рокля. Горкият, добре че нямаше как да разбере какво му мисля. Казах му, че ако е в шоубизнеса, ще направи фурор, появявайки се така на сцената. Сто нива над блинга на рапърите. Гето барок. Той радостно потвърди, че е от шоу бизнеса, тоест това би било част от сценичен костюм. Сценичен костюм друг път, миличък. И продължих:
- Освен това изглеждате като Шекспиров герой.
Това вече съвсем го зарадва:
- Да, наистина, много шекспирово е всичко!
Някога мъжете са носили същите бижута като жените и това не ги е правило по-малко мъже. Невероятно секси е мъж с дълги перлени обеци с диаманти, рубинени колиета, огромни изумрудени пръстени…. Можеш да ги видиш на един куп портрети на достолепни господа от ренесанса. Гледайки го се размечтах.
Той свали перлите, сложихме ги на масата и седнахме един срещу друг. Прокара ръка по тях много нежно, бавно и внимателно. Жестът му беше толкова любовен и неприкрит, че си казах - колко прекрасно би било това момче да те обича…. А най-вероятно въобще не е прекрасно, защото той сигурно не си пада по жени. Мистерията на двайсет и първи век – кой е гей и кой не е. По-скоро въпросът е - кой не е гей тук. Защото съм обградена от гейове, а Ел Ей е вероятно най гей френдли мястото след Сан Франциско. Нямам нищо против всеки да спи с който пожелае, но понякога истински се вбесявам като видя някой прекрасен мъжки специмен загубен за женската кауза. А и е изнервящо да се конкурираш по суета и с мъже. А това момче хем не чупеше китки, хем си падаше по бижута. Може би пък той е някакъв екстремно метро менструален, пардон, сексуален тип? Може би започва времето на разводите поради това, че съпрузите не могат да се разберат кой да носи семейните бижута? Досадно. Ей такива глупости си мислех аз, докато този младеж се гледаше замаян от красотата си в огледалото. Като че ли щях да се женя за него, направо не е истина…. И то само, защото беше сладък с някаква огърлица. Да, ама беше много сладък.
И в този сюблимен момент, когато вълкът маскиран като добре изглеждаща мадама, почти ще схруска Червената шапчица, телефонът се раззвъня. Огромният гард, който в по-особени ситуации като тази гоня навън, едвам издържал от любопитство, нахлу за да отговори, а ние двамата леко се отдръпнахме назад. Раздалечихме се намествайки тела в обичайното любезно безразличие. Момчето ме погледна, погледна гарда, който просто умираше от любопитство към този мъж, осмеляващ се да се кичи така безсрамно, и каза:
- Тези обици са идеален подарък за млада жена, нали?
Казах на ум “fuck you” на гарда, вместо отново да го изгоня и усмихнато отговорих:
- О, да, това е най-перфектния подарък за млада жена.
Ако бях сама, а не в една стая с гард - бивш шериф, изпитващ ужас и погнуса към всичко различно от Джон Уейн - щях да допълня:
- Вземете ги, пък после решете какво да правите.
Да, но нищо не казах и хубавецът си тръгна, охраната остана и приказката свърши.
————————-
* Б. р. - Метро сексуален в най-общи линии е понятие, което означава мъж, който се грижи прекалено за външния си вид, но не е гей. Като пример често се дава Дейвид Бекъм.
Виж тук още за Милена Фучеджиева в нейния блог
 |
|
за всеки случай и това да обясня - за пъпа на Вселената се шегувам, разбира се. Бевърли Хилс може да е "втренчен в пъпа си", но не и да бъде пъпа на Вселената....
Историята е чудесна! Само това "менструално" в заглавието не го разбирам. Звучи доста сексистко и някак не ми се връзва с това, което разказва авторката, която очевидно отдавна е преодоляла шока от откритието, че в мъжете има женска страна и обратното (ако въобще някога това я е шокирало).
ами да, сексистко е, ситизен:) понякога ми писва да съм политически коректна, писва ми от менструални, менопаузни, андрогинни, полу-мъже, полу-жени, женското в мъжа и мъжкото в жената, детското в шимпанзето, човешкото в аборигена... какво да ти кажа, фък ит. това че става все по-неясно, не винаги е повод за удоволствие. иначе съм открито за глобализацията и тайно за маоизма :))) живот без конспирации е като The Bourne Supremacy без Джейсън Борн, който всъщност се казва Дейвид Уеб - точно като фирмата за която работя :)))
"Pinctada margaritifera и Pinctada maxima. Едната е с бели, а другата с черни устни. Много секси миди..." Милена, секси мидите са с 4ервени устни :amam
Браво,Милена!Чета те с удоволствие.-Винаги си себе си и винаги внасяш по някаква свежа идея.Страхотна си!
Много яко!Защо не зарежеш тези там изумруди,диаманти ,перли и на седнеш да издадеш нещо.МНОГО СИ ДОБРА В ПИСАНЕТО!!!
Много забавно, наистина. :hii:
все пак си Ф. ,нали! Кръвта вода не става!!!
Веднъж закъснявах за една прожекция в Дома на киното, и на входа се разминах с Кольо Рударов, който беше известен с тънкия си усет за кино. "Кольо, що излизаш по-средата? - попитах го. - Как е киното?" Той ме погледна тъжно и каза: "Киното свърши, но филмът продължава." И като ме видя такъв зяпнал, само добави: "Абе мани, това тука е един киноонанизъм." Нещо такова си помислих и аз, докато четях есето на Милена.
Милена Ф.: "...имам 4 издадени книги в България." ЗАЩО?
Май засегнатите от последните текстове на Фучеджиева се разтичахте из форумите да плювнете колкото можете, а? Жалки сте, клетници. Даже не се усещате колко сте жалки. На откровението няма как да излезеш насреща със злобарски заяждания. Като нямаш какво да кажеш, по-добре си мълчи. Някой срещнал "Кольо" Рударов, който имал тънък усет за кино. Ще се разплача. Другия път срещни Шекспир, пич. Нещастник.
Anonymous, грешиш. Не съм засегнат от текстове на Фучеджиева, защото нямам нищо общо с тях; освен може би това, че познавах Въло Радев, бащата на Ради. Това изчерпва връзката ми с нейното минало. Да, смятам, че тя е графоман - пише всичко за всичко. Факт. Нищо лично; въпрос на вкус, въпрос на мнение. А Рударов наистина има усет за кино, също факт. Наричам го Кольо, защото му бях приятел. Въпреки че не съм го виждал от 10 години. Бъди здрав(а).
Скитник... Приятел на Колю Рударов, който в момента ползва Интернет. Жива да не бях! Олеле, майко, дръжте ме, че ще падна.
велики сте!върхъ!!!
Защо, приятелите на Рударов не може ли да ползват Интернет? Или това е привилегия само за приятелите на Фучеджиева? What's the problem, folks?
Проблемът, пич, е, че имате нужда от спешна медицинска помощ. Пийте си хапчетата редовно и не се изпускайте.
Значи който не харесва графоманията на Фучеджиева, е болен, така ли? Я виж ти... А къде остана правото на лично мнение?
Опитах се да прочета текста заради заглавието, щото помислих, че е нещо за мъжката сексуалност. Обаче се оказа, че е четиво по-скоро за неудовлетворената женска сексуалност: продавачка в бижутериен магазин зяпа клиентите и си фантазира какво ли би било, ако... Коментарите бяха значително по-интересни, в тях поне имаше страст и лична позиция. И в други форуми е така - коментарите ти дават далеч повече информация и емоции от обсъждания текст. ОК, време е за сън.
"Жива да не бях!" Това е началото на един друг текст на Ф. от 11 април, "Бианка, Сергей и 6 кокошки". Направи ми впечатление, защото е рядко употребяван израз. И хоп - срещам същия в коментарите на някоя си "Читател" (виж по-горе). След което стиснах яко зъби и попрочетох още няколко от текстовете й и специално коментарите към тях. Което ме доведе до следното прозрение: ФУЧЕДЖИЕВА НЕ САМО САМА ПИШЕ ТЕКСТОВЕТЕ СИ (в което няма нищо лошо, като изключим липсата на каквато и да била литературна стойност в тях), НО И САМА СИ ПИШЕ ПОВЕЧЕТО КОМЕНТАРИ И САМА СИ ИМ ОТГОВАРЯ. УРА!!! Леле-боже, какви номера научава човек на пъпа на вселената в Beverly Hills, майна! Жив да не бях, нямаше да повярвам...
Милена,изчетох всичко за теб.Не знаех,че си публична личност.Добре че ме светна.Сега започвам да чета всичко написано от теб.
Редактирано от Админ: този коментар използва чуждо име, регистрирайте се с никове, ако не искате някой да злоупотребява. благодаря ти, янаки! чети и разнасяй божието слово по света:)
Янаки, горния коментар е от трол, не от мен:). май наистина съм публична личност щом толкова им бъркам в здравето:))
"Метро менструално мъжко Барби" или за мокрите сънища на малката кибритопродавачка...
Статията е хубава. Шарена. Не е съдържателна или дълбока. Но е хубава има трил и живот в нея. Абе тази статия за какво всъщност е? :) Май ще я чета пак. Дразни ме бе! Но пък научих някой неща за жената. За жената се оказва винаги може да се научи нещо ново. Коментарите на авторката, гражданите и селяните са забавни!
Брех, откъде се взеха всичките тези с претенциите!? Ами като не ти харесва не чети бе човек! Какво само разваляш настроението и на автора и на другите посетители? Нито пари има да ти връща нито нищо! Това е интернет, всеки може да си пише каквото си иска, ако ще за собствения си мензис. При такива благожелатели вече не се учудвам че не мога намеря български блогове да следя какво става у нас. Горе-долу има толкова български блогове колкото и иракски, дето там народа и компютри и ток няма. А после някакви ми се комплексират как българина не ползвал компютри.
Забелязвам, че същите тези със високите литературни изисквания и липсата на вежливост, се плюнчат най-възхитени в съседната префърцунена статия на г-н Господинов, от която общо взето успешно научаваме че всеки посланик в ООН се обличал перфектно и с много вкус. Sorry, аз там се въздържах да коментирам ама сега вече ми прикипя!
Редактирано от Админ: Пишете на кирилица, системата позволява, независимо от компа. Четете!..........
Здравей Милена, Прочетох някои от твоите писания и ги намирам доста интересни. Сродни :) Бих искала да те попитам от кьде мога порьчам твоята книга? Поздрави, Антоанета
Някой знае ли как е педераст в ж. р.?
Ами, сигупно лесбийка..
ЧЕ ДЕЦАТА СА ПОДЛОЖЕНИ НА ТОРМОС ОТ РОДИТЕЛИТЕ
Редактирано от Админ: Спазвайте правилата на форума. Тука нещо ми прозира една отдавнашна моя лЮбимка - Калинка Андролова. Така се е затърчала............, че дажа проси и информация, видите ли, откъде може да си купи книгите и. На авторката на писаницата - стига вече с тия "литературни опити". Просто не става. Верно е, че знаеш български език не зле, но това далече не означава, че можеш да пишеш. Основната трудност за пишещия е да намери темата. Това не се отдава почти никому /А НА ТЕБЕ - ОЩЕ ПО-МАЛКО/та оттука и толкова малко хубави книги и автори по земята. Талантът се състои именно в това - да намериш за какво да пишеш и да го преследваш с добри, пасващи средства. Лошото при теб е, че ти не само се напъваш, но вече се и спукваш от напъни да го докараш текстечето до размерите на литературна творба. ...............
Админ. Пишете на кирилица!........., kude e dobroto staro pisane i dobrata stara kritika?
Здравейте, Много са ми странни разликите между българи и българи-емигранти. Как се радват на различни неща. Примерно емигрантите много се кефят на нещо сърцераздирателно, някое етно (фолклорно) парче, представят си София като Готъм сити. Нещо, което е естествено, многопластово, добро и зло, те го отхвърлят. Като американец, който гледа европейско кино. Абе с две думи - представа си нямат за какво става дума тук в България. 1, 2 месеца, година и хоп - нещата са променени. Вече си откъснат и ако си нямал сърце за нещата, които са ставали винаги тук, не можеш да ги разбереш. Ако не си обичал себе си и страната си преди, как да го направиш после? Изобщо мислите ли, че някой българин, който не е живял и е нямал никога желанието да живее в чужина чете текстовете на Милена? И защо да го прави? Един такъв му e достатъчен, за да разбере, че тази работа не е за човек като него. Човек, който не иска да се чувства разкъсан на парчета - за какво му е да чете това? Изобщо новите българи или там както ги наричат по тези скучновати предавания, в тях има нещо тъжно, празно и студено. Жалко, че такива ще бъдат... ...още
за тези със символите,липсва само елха.а мениджърката - дръжка...
. Живял съм и ази в чужбината. Сега съм тук, ясно къде. Шегата настрана. Клопката, в която попадна т.нар. технократски и не толкова български каймак беше чувството за това, че са заслужили това - ТОВА, което са, чувството на лична обида унижение, примесено със съвсем естествения романтичен стремеж към нови хоризонти. Много от нас са продукт на невероятни родителски жертви, за да бъдем изучени и най-сетне - щастливо поднесени на широкия свят - столичани или граждани от по-едрите градове от първо-второ поколение, расли красиво. И ето ни сега - в големи къщи и големи коли, в самолети в снимки с непознати пейзажи, с тук-таме по някоя завивка или чужда дума в речта....но най-вече - с достойнството на човек, който сам кове съдбата си. За сметка на? - обаче: - brotherhood of men от битнишки тертип - отдавна провалена измама с цялата параферналия около нея, завлекла десетки хиляди преждевременно в гроба. - родители, вадещи снимки на " децата, много са добре ", по къщи и по паланки. Домове без внуци. - Създаването на нов тип приятел - телефонния. - Някакви там лековити общини. - Словото като спасителен пояс. - Не разкъсване, а патологично вербализиране и неспирното самоосъзнаване, увеличено хилядократно. - Разбити семейства от липса на пространство в големите къщи и пространства. ...още
Нечисти и нечестиви кръстоски. - Метастазно увеличаване на абортирани българчета в чужбина - " не му е сега времето ". Разкъсани български Български телца в клиниките в Барселона. - Новата раса, но със малко по-голяма продължителност на живота, отколкото живеещите в България. - Разяждащо съзнание за грешна - ама как ще е грешка. - Тук - таме по света, някой българин се самоубил. Научаваме всички. - Емигрират най-будните и способните. Останалите се примиряват. - Какво е душата? Шърли Маклейн, в превод или без. - Разкъсаност.
абе, среднощен, ти си бетер културоложка бе