Тия дни шефът на разузнаването Кирчо Киров заяви в интервю: “От февруари знаех кога ще пуснат сестрите”.
Направо да се разплачеш. Храбрият разузнавач обяснява как усърдно работили с не знам колко си разузнавания по случая с медиците в Либия. Сигурно от скромност Киров не казва, че той е уредил освобождаването на сестрите. Вместо това джентълменски изтъква ролята на президента Първанов. Киров размахва няколко папки пред журналиста Георги Милков, който го интервюира, показва една снимка (не можело обаче да се публикува), на която се виждат той, президентът Първанов и някакъв английски разведчик и обяснява, че Първанов бил главен координатор на действията… И разказва важна случка – как ходил при посещението на Първанов в Либия, как се промъкнал тайно в стаята на президента с бутилка уиски, внесено контрабандно, и се черпили след срещата с Кадафи. А охраната и съветниците на Първанов били изненадани как е влязъл…
Опитвам се да си представя как шефът на английското МИ6 разказва в интервю пред “Дейли Телеграф” как пил уиски с премиера Блеър в хотелска стая някъде си, а охраната се чудела как е влязъл… Нещо не мога да си го представя.
Това ли е ролята на разузнаването? Да бъде имиджмейкър на президента Първанов? След това интервю не остава съмнение, че нашето разузнаване има политико-приложни функции, Пи Ар задачи, но не е служба, която да върши работа в полза на държавата.
Шефът на тая служба се изказа няколко пъти пред медиите в последната година:
Един път – за да обяснява, че шефът на архива на разузнаването се е самоубил по лични причини и няма проблеми в службата (докато семейството на загиналия твърдеше обратното - че никога не е имал лична драма).
Втория път – да каже, че се отменя насроченото от него тържествено празнуване на датата, на която е създадено Първо главно управление на ДС - беше я обявил за юбилей на разузнаването.
Трети път – да обяснява, че от папката ”Гоце” в същия този архив не са вадени страници.
И сега се появи да каже как Първанов бил координатор на действията по освобождаване на сестрите (и е възмутително да се тълкува като агент на ДС заради папка “Гоце”) , и колко много хора работили по случая с Либия, но още било рано да се разказват детайли.
И, както е рано за детайли, Киров разказва с имена кои хора и кои служби им помогнали, коя адвокатка от Йордания им написала анализ и т. н. За да й създаде проблеми.
По времето на комунизма се носеше като виц по какво се познавал българският разузнавач в чужбина – английският му е много добър, не можеш го позна. Немски - много добър… Но си личи по това, че си закопчава дюкяна чак като излезе от тоалетната.
Май нищо не се е променило в тая служба от комунизма насам.