Една нощ на сержант Руменов и сержант Петков
27 Юли 2007
“Иска ми се нелекият труд на служителите на МВР да се оценява по достойнство и обективно, тяхното ежедневие да бъде чуто, видяно и разбрано от българските граждани.” Това каза министър Румен Петков при подписването на споразумение за дългосрочно сътрудничество със Съюза на българските писатели. Споразумението предвижда и обявяването на конкурс за разказ по инициатива на СБП.
Сержант Руменов тръшна вратата на клозета в рпу-то и намести колана с белезниците, палката и пистолета под провисналото си шкембе. После дружески срита отзад сержант Петков, който стоеше пред мивката.
- Айде бе, Петков, дедо ти се си е мил ръцете след като си е пипал дедовия. Давай да палиме ладата, че ми писна от тия дежурства.
- Не бе, Руменов, тука ми е излезнала една пъпка…
Двамата закрачиха тежко по очукания коридор, слязоха по стълбите и тръгнаха към ладата с буркан отгоре и ръждиви калници.
- Руменов, немаме бензин и за една обиколка. Къде да се скатаеме днеска с дрегеро? - попита Петков, когато се наместиха в одименото купе.
- Абе, я карай първо към Лъвов мост, да видиме има ли пресна мръвка.
Петков завъртя ключа, ладата се разкашля и потегли с подскок.
- Каква мръвка, бе Руменов, сички карачки са по морето, дърпат немските пенсии у храстите. Тука са останали само орлите с ориз.
- Карай, карай, требва да олабиме малко, че как се издържа цела нощ?
Ладата се понесе с ръмжене по нощния булевард.
- Я, я гледай бе, Руменов - провикна се Петков. - Е, там на ъгъла две новички, цепенячета.
Руменов подаде глава от страничния прозорец и свирна на опърпания ром, който се навърташе на тротоара.
- Ей, Мунчо, откъде ги докара тия, бе? От сливенските села? Нали знаеш какво следва? Качествен контрол. Сега завиваме с ладата в пресечката и да припкат право при нас.
Когато друсането на ладата спря и момичетата се върнаха на улицата, двамата сержанти изпухтяха доволно и запалиха по цигара.
- Е, така си е друго, Петков, ще изкараме и това дежурство - каза замечтано Руменов. - Дали да не мръднеме сега до “Син сити”, да видиме как е автосалона отпред?
- И да гледаме, и да не гледаме, се тая - въздъхна Петков, но подкара ладата нагоре по булеварда.
- А бе, не е се тая - възрази Руменов. - Нали го знаеш братчеда Пешо от трето РПУ? Преди шест месеца се хвана охрана там и е го, кара едно джипче втора ръка. Верно, с пренабити номера, ама става.
- Виж бе, виж бе - прекъсна го Петков. - Ламборгини бе, пич. Е там, спрело е на пътеката.
- Мене ако питаш, по ме кефи онова ауди на релсите. Това ламборгини не е за нашите ями борисовки по улиците.
- А, ето го и твоя Пешо, бе Руменов - възкликна Петков. - Изкарва некакъв мангал от клуба. Оня се дърпа и вика нещо на английски. А така, вкарай му едно! Прас у главата! Ебаси екшъна стана!
- Опа, Петков, аре да изчезваме - спря го Руменов. - С тия джиесеми и камери човек вече не знае кой от къде го снима. Никакъв Пешо не сме видели и никакъв пребит мангал.
- Верно, Руменов. Дай да заставаме на нашто место с дрегеро, че дежурството мина, а още сме на нулата. Зяпане къща не храни.
- А така, дай да почваме. Я виж оня с голфчето. Според мене кара на зиг- заг. И да каже, че е заради дупките, пак ще кихне двайсетарка.
- Как нема да кихне, заковал съм дрегеро на едно и двайсе промила.
След два часа Руменов и Петков се бяха изтегнали доволни на прокъсаните седалки на ладата. Телефонът на Руменов иззвъня.
- Я, синчето ме търси. Какво бе тате, къде си по нощите? В Интернет клуба? Стига бе, тате, в Интернет кинти нема. Най-много да станеш некой блогър. Кво ще те правим тогава? Какво? Петков, некакъв пишел за нас в Интернет! Дали сме били на Лъвов мост? Тате, това са мъжки работи, бе. И тебе ще те водиме след некоя и друга година… А, тате, като си светнат с тоя Интернет, можеш ли да му го изчислиш на тоя, дето ни клевети, онова… как беше… номеро - айпито! Можеш? Браво! Айде, да ми го кажеш като се приберем.
Руменов се обърна ухилен към Петков.
- Виде ли бе, Петков. Утре като пазиме митинга на ония блогъри, ще ми падне у ръчичките. Ще го гепим по номеро и ще му напукам черепчето. Интернет ли?
Петков поклати скептично глава и завъртя ключа. Ладата се разкашля, но после запърпори бодро и понесе двамата сержанти към родното РПУ.
Над София се сипваше зората. Още едно дежурство беше завършило.
 |
|
“Съвсем реалистичен разговор между философ и… катаджия”
Яко. :toth: Твърде реалистично, за съжаление.
:amam :amam :amam Смях се с глас, но е 90% истината. Браво на автора :))) :))) :)))
Ма това са катаджии. За специалните трябва от ГД-НС-БОП.
Абе тва е по-скоро хумореска. :))) Напишете нещо като истински разказ, описващ тежкото ежедневие на българския полицай. И да закачате толкова редовата кука, няма смисъл. Рибата е вмирисана отгоре. :-@
Яко е много, направо е истина! Ежедневието на катаджиите е точно такова! Може не всички ченгета да са така, но за да има такива резултати в страната повечето са именно такива!
Много тендециозно и тъпо! И аз не харесвам начина,по който полицаите действат или бездействат в редица случаи,но това не е начина! Въобще тук се публикуват предимно безкрайно субективни и манипулиращи статии,есета и т.н.
za az em4i kat ne ti aresva tuka, 6to tera6 na make si tuka???
Аз, статиите и есетата не могат да са обективни, това не е информационно предаване на новините. За тия неща има други медии. Това е медиа, която има позидции и застава твърдо зад нея. Това е истинската журналистика. Другото е да седия мацките и пичовете пред институциите и да препредават информацията от станалите им вече лични приятели пиари.
[...] И още много и много теми. Че има добри автори - има. Колко хора откликнаха на идеята на Румен Петков за писателско съдействие? Родиха се произведения като "За душата на един полицай" и "Една нощ на сержант Руменов и сержант Петков". [...]
Много добър разказ
Тъжно. но истина :( ЯКО! :)
Знам, че вината е изцяло наша - на мен и Сиропуло. Заради нас двете арабите ще растрелят всички ни. Съжалявам, че под въздействието на спирта и заплахите приехме предложението на Омар да заразиме децата със СПИН-а. Не знаехме, че ставаме жертва на провокация. Мислехме, че сме ги заразили с хепатит, който може да се излекува. Лично аз в юношеските си години съм боледувала от жълтеница. Какво толкова? Ние не сме виновни! Откъде да знаем? От друга страна щеше да ни е много трудно да откажем на Омар. Той ни намираше цигари на тънко, уиски и клиенти - какво повече да иска една жена от живота в затънтена арабска страна? Да не мислите, че от добро сме тръгнали на гурбет? Че коя ще си пропилее най-хубавите години от живота в арабския свят, ако в България всичко и е на ред? Това с арабте го правех заради децата, да видят и те малко живот, кафенета, приятели. Не съм била само аз, всичките го правехме. С какво толкова съм сгрешила? Какво толкова ще му стане на Кадафи от тия деца? Вие знаете ли колко много от тези циганета минават през тази болница? Понякога сме си викали "аман от деца". Арабите ни правеха снимки. ...още
Като ни изненада Хабиб за пръв път притеснихме се. Питахме защо. Казаха ни, "за спомен". По-нататък махнахме с ръка. Имат нови фотоапарати, радват им се. Даваха ни от снимките, за спомен. Ние какво да направим? Кой ти дава толкоз пари? Те няма и те да тръгнат та ги показват тия снимки. Откъде да знаем, каква услуга ще ми поиска Омар? Сиропуло си го знаеше как я щракна Абдалах баш кога държеше Хабиб за оная работа. И Вас да Ви щракнат така, през акъла Ви няма да мине да се опъвате. Ние не сме виновни! Не знаете на какво изпитание, на какви нечовешки мъки бяхме подложени. Какво направи за нас българската държава? Прати един лъжец да ни каже, че скоро всичко ще се уреди и един некомпетентен пиян адвокат, който лично си позволи да ме пребара и да ми каже, че скоро ще ме пуснат и всичко ще се оправи. И ние му поварвахме, а резултатът беше Джумата и останалите офицери станаха двойно по-свирепи от преди. Колко пъти са ни смъквали кожата от бой! С какво сме го заслужили? Защо никой не направи опит да ни помогне? Повтарям ви, не съм виновна. Нямате това право да ме обиждати така. Не съм психопатка. Нямате това право да ме наричате така след всичко, което преживях!
ККааккттоо ггоо ккааззввааттее , нноо ттееззии ффаассххииссттккии ссввииннии ссаа ввии ввъъввллееккллии ттааккаа ккааккттоо ссееггаа ссаа ппооддккааррааллии ссввееттаа ккъъмм ввооииннаа , ззаа ддаа ссее ннааггррааббаатт , ззаа ддаа ккооннттррооллиирраатт.ККооннттррооллаа ггррааббееннееттоо ии ммааннииппууллааззииииттее иимм ссаа ееййееммииннууттннии.15 ггооддииннии ссъъмм вв ааммееррииккаа - ппррооккллииннаамм ее.