Вицепремиерът в отпуск Румен Овчаров разигра спектакъл, който показва, че политическият скандал тепърва ще се задълбочава, а няма да затихва.
Преди няколко дни, в качеството си на председател на партийната организация на БСП в София, той свика важен форум на въпросната организация. Бяха изнесени прочувствени доклади, които изтъкваха великото дело на Овчаров и твърдата непоколебимост на градската партийна организация в негова подкрепа. Крехка девойка на 26-годишна възраст сричаше от трибуната, че др. Овчаров вече 25 години бил стожер в партийната организация в София.
Депутатът от БСП Михаил Миков също се изказа в смисъл, че срещу Овчаров и партията се организира комплот.
Нещо обаче не беше наред – на форума трябвало да присъства и премиерът Станишев, ама не се появи. Овчаров от трибуната предположи, че нещо му се е случило.
Горкият Овч. - още не му се вярва, че вече е черна овца. И дори президентът Първанов използва ситуацията и зае страна против него.
Овчаров или се прави на неразбиращ, или наистина не разбира, че ако подобен скандал се случи с някой министър в по-западната част на ЕС, той ще си подаде оставка още преди премиерът да го прати в отпуск.
Има нещо характерно нагло обаче в старите кадри на БСП. По подобен начин се държаха министрите на Виденов (един от които беше и Овчаров). Те вкупом потънаха, повличайки цялата си партия, вместо да се поучат примерно от опита на френските социалисти, които за 4 години мандат сменят министри и дори премиери, без да им мигне окото.
Европейската политическа традиция е далеч от българската. Там подават оставки само при съмнения и нерегламентирани контакти. Или дори при обществено недоволство от управлението. Тук, дори ачик да уличат някого, той се ежи и обяснява как заговорници искат да го очернят.
Румен Овч. очевидно няма да се даде и се готви за тежка вътрешнопартийна битка. С градския форум искаше да покаже на Станишев, че важна част от партията е зад него.
Проблемът е изцяло на БСП. В сегашната ситуация у нас, която ЕС описа като “блато, пълно с алигатори” (с думите на Джефри Ван Орден), някаква част от БСП се държи сякаш е в 80-те години при Живков. И номенклатурни кадри като Миков, Овчаров и др. смятат, че трябва да дадат отпор на попълзновенията на реакционните кръгове и западната пропаганда. Кои са враговете, обаче? ЕС? Премиерът Станишев? Прокуратурата?
А въпросът е прост – ял ли е Овчаров кюфтетата, или не? Свързан ли е той и уволнената му заместничка с Красимир Георгиев, който е обвинен в пране на пари, или не?